Златото, което подхранва гражданската война в Судан

Две години ожесточена гражданска война между редовната армия на Судан и мощната паравоенна организация, Сили за бърза подкрепа, бяха достатъчни, за да опустошат индустриалната база на страната – съсредоточена в опустошената столица Хартум – и бързо да унищожат икономиката ѝ. Към 2023 г., когато избухна конфликтът , икономиката ѝ вече се беше свила с около 12%, а миналата година се беше свила с повече от 18%, според изчисления на международни финансови институции, пише за El País журналистът Марк Еспаньол.

В разгара на този дебакл обаче процъфтява военна икономика, в която се откроява една ценна стока: златото . През февруари държавната минна компания, която е свързана с военните, обяви, че производството в контролираните от армията райони е надхвърлило 64 тона през 2024 г. Това е доста над 23-те тона от предходната година и не е далеч от обявените преди войната над 80 тона, тъй като паравоенните формирования контролират огромни територии от страната.

Златната треска в Судан датира отпреди войната и започна след обявяването на независимостта на Южен Судан през 2011 г., което за Хартум означаваше загуба на доходоносните му приходи от петрол. Настоящият конфликт обаче допълнително увеличи значението на търговията с този благороден метал за всички воюващи страни, които я намират за ключов – и достатъчно непрозрачен – източник на доходи за финансиране на военните си усилия.

Голяма част от вниманието в този сектор е съсредоточено върху могъщото семейство Дагало, което контролира Силите за бърза подкрепа, запазващи огромно влияние в регионите Дарфур и Западен Кордофан, включително богатите на злато райони близо до границите с Чад, Централноафриканската република и Южен Судан. По време на войната паравоенните формирования са извършвали нападения и в центъра на страната, включително Хартум, откъдето са откраднали големи количества злато, въпреки че по-голямата част от него е закупено от занаятчийски миньори в регионите под техен контрол.

Доклад на експерти на ООН от 2024 г. установи, че Силите за бърза подкрепа се финансират отчасти чрез мрежа от 50 компании, действащи в сектори като минното дело. Най-известната е Al Junaid, холдингова компания от Dagalo, санкционирана от Съединените щати и Европейския съюз, която контролира 11 дъщерни дружества, някои от които са активни в добива на злато. През януари Вашингтон санкционира друга фирма, свързана със семейството, AZ Gold, за закупуване на злато в Судан.

Почти цялото това злато след това се озовава в Обединените арабски емирства, където се озовава над 80% от златото, добито в Африка чрез занаятчийски и дребномащабни методи, според скорошно проучване на швейцарската неправителствена организация SWISSAID. В случая със семейство Дагало, което поддържа много тесни връзки със семейство Нахян, кралското семейство на Абу Даби, се смята, че златото, добито в Судан, е достигнало до Емирствата чрез контрабандни канали през Чад, Централноафриканската република и Уганда. Точният размер на печалбите, които получават, е неизвестен, но се оценява на милиони евро.

От друга страна, използването на злато от военната хунта за финансиране на военните ѝ усилия е получило по-малко внимание, но е също толкова важно. Подобно на Силите за бърза поддръжка, тя финансира машините си, отчасти, чрез мрежа от компании, свързани с военния и свързаните с него ислямистки сектори, някои от които работят в добива и търговията със злато. Всъщност военните контролират основните производствени райони в северната и източната част на страната.

Увеличението на производството на злато, отчетено през февруари от държавната минна компания на Судан, отразява интереса на военните власти към експлоатацията на този ресурс. През 2024 г. златото е донесло над 1,5 милиарда долара, което се равнява на половината от общата стойност на официалния износ от територии, контролирани от военни, според данни на Централната банка. Втората най-изнасяна стока, говедата, представляваше една трета от приходите от злато.

Данните от Централната банка на Судан показват също, че 98% от златото, изнесено по официални канали от територии, контролирани от военни, също е стигнало до Обединените арабски емирства. Смята се обаче, че голяма част от производството на злато в страната е недекларирано и по-голямата част от златото, което се изнася контрабандно, отива в Египет, северната ѝ съседка, въпреки че оттам преминава в големи количества и към Обединените арабски емирства.

Разликата между официалния износ на злато от Судан за Обединените арабски емирства и декларирания внос на малката държава от Персийския залив от африканската страна не крие тази значителна разлика. Между 2012 и 2023 г. тази недекларирана дупка надхвърля 180 тона, оценени на 7,1 милиарда долара, а изследователи на SWISSAID подозират, че това съответства на незаконен износ от Судан, който след това е влязъл легално в Дубай.

Но Емирствата не само купуват злато от Судан, инвеститори от страната също участват в добива му. Една от трите основни минни концесии на армията е мината Куш в щата Червено море, управлявана от дъщерно дружество на базираната в Дубай компания Emiral, която, според уебсайта ѝ, е останала активна през цялата война. Емирал твърди, че това дъщерно дружество, Alliance for Mining, е най-големият производител на индустриално злато в Судан.

Съдбата на цялото това злато не би била изненадваща, ако не беше фактът, че военното ръководство на Судан все по-открито критикува ОАЕ за военната и политическата им подкрепа за Силите за бърза поддръжка. През март суданските власти дори заведоха дело срещу Абу Даби в Международния съд на ООН за съучастие в геноцида на паравоенни формирования в Дарфур по време на тази война. Тези критики обаче идват предимно от заместник-командира на армията Ясир Ал Ата, докато началникът на въоръжените сили Абделфата Ал Бурхан – любопитно – е по-предпазлив.