В Техеран: Свят, виждате ли? Те ни убиват, защо ни бомбардирате?

Ужасените жители на иранската столица я описаха вчера като призрачен град, а улиците на Техеран бяха почти празни след американско-израелския ракетен обстрел с изключение на контролните пунктове за сигурност и патрулите на Революционната гвардия, които обикаляха града, пише Ройтерс.

Въздушните удари са убили стотици иранци от събота насам, докато лидерите на Израел и САЩ изразиха надежда, че те ще предизвикат въстание, но Ройтерс не намери доказателства, че се задава нещо подобно, в телефонни разговори с хора от цялата страна.

„Има контролно-пропускателни пунктове на всяка улица и алея“, каза 27-годишната Фариба Герами, която работи за компания в северната част на Техеран, където съпругът ѝ е управител на малко кафене. Прекъсванията на електро- и водоснабдяването от началото на бомбардировките са засилили още повече страховете ѝ, а през нощта тя и приятелите ѝ се страхуват, че крадци ще ограбят апартаментите им. Семейството планира да напусне Иран, веднага щом това стане безопасно, но се притеснява за сигурността по пътищата, добави тя.

Разрушени сгради и унищожени коли

Двама иранци, пристигнали в Турция през граничен пункт вчера, описаха напрежението и страха, който се усеща в Техеран: „Децата крещяха и плачеха“, каза един ирански гражданин, който е пожелал анонимност, и добави, че ударите по жилищни сгради са вселили страх в жителите на града.

Вторият мъж каза, че разрушенията са били широко разпространени. „Видяхме много разрушени сгради, особено по пътя при напускане на страната. Има много разрушени сгради, много коли и улици са унищожени. Хората са твърде уплашени, за да напуснат страната. Не знаят какво да правят“, каза той.

Удари по училище и болница 

За тези, които не могат да напуснат столицата, тревогата е огромна, като в понеделник ударите са засегнали близка до Техеран болница, на която са били нанесени щети и хората вътре е трябвало да бъде евакуирани.

Освен страховете от нови жертви сред мирното население тревогата се засилва и от случая с атаката срещу девическото училище в южната част на Иран в първите часове на войната, като според властите броят на жертвите е 150. Агенция Ройтерс не е успяла да потвърди този брой.

На погребението на момичетата вчера малките им ковчези, покрити с ирански знамена, бяха пренесени от камион през голяма тълпа, носени през море от вдигнати ръце към гробището, както показа видео по държавната телевизия. 

„Свят, виждате ли? Те ни убиват. Чуйте нашия глас“, каза Фирузе Серадж, говорейки през сълзи от Техеран. „10-годишната ми дъщеря е на диализа и сега сме в капан. Страхувам се да я заведа в болницата. Ами ако я бомбардират? Защо ни бомбардирате?“, каза тя. 

Иран заяви, че броят на жертвите при атаките е достигнал 787, позовавайки се на Иранското дружество на Червения полумесец.

Техеран отговори на американско-израелската атака с въздушни атаки в няколко страни в Близкия изток, поразявайки както военни, така и цивилни цели в Израел, Йордания и монархиите от Персийския залив.

Липса на убежища, хора се запасяват с храна

Гневът от катастрофата, която се разгръща в Иран, беше насочен и към самите лидери на страната. Новината за смъртта на Хаменей в събота предизвика спонтанни празненства в някои части на Техеран, въпреки че привържениците на властите на Ислямската република организираха траурни шествия.

Въпреки това не се наблюдава някакво завръщане към големите антиправителствени протести в цялата страна в началото на януари, при които загинаха хиляди хора и които бяха потушени с вълна от насилие от страна на държавата.

Пенсиониран офицер от армията от град в северната част на Иран, който се представи като Хасан, обвини покойния върховен лидер аятолах Али Хаменей, който беше убит от американско-израелските удари и чиято ядрена политика постави Иран в конфликт със Запада: „Хаменей е мъртъв, но последствията от години на неговата упоритост все още убиват иранския народ“, каза той. „Защо толкова много враждебност към света? Какво спечелихме от тази ядрена програма, освен бомбардировки, изолация и мизерия? Защо живеем в условия на бомби?“

В Урмия, град близо до границите с Турция и Ирак, жена, която пожела да бъде наричана Шахла, каза, че бомбардировките от предната нощ са били най-тежките досега. „Бях ужасена. Няма убежища. Няма помощ. Бомбардират навсякъде. Интернетът прекъсва. Запасяваме се с храна“, каза тя.

Както и други иранци, с които Ройтерс се свърза, тя заяви, че храна и лекарства все още има в магазините, но се притеснява, че запасите ще започнат да се изчерпват и хората купуват продукти за всеки случай, ако конфликтът се проточи.

Една възрастна жена в град Бушехр на брега на Залива, където се намира единствената атомна електроцентрала в Иран, каза, че се страхува, че никога повече няма да види децата си, които живеят в чужбина. „Децата ми ми се обаждат, но дори интернетът не работи добре. Страхувам се, много се страхувам, че може никога повече да не ги видя и че може да умра при тези бомбардировки“, каза 80-годишната Фатеме. (БТА)