Няколко поколения вражда: Някога близки, откога се мразят Иран и САЩ?

Три ключови събития стоят в основата на враждата между Иран и САЩ, която продължава вече три поколения. А недоверието днес е по-силно от всякога. Войната на САЩ и Израел срещу Иран започна на 28 февруари 2026 г., но това не дойде изневиделица. Конфликтът между САЩ и Иран се развива вече няколко поколения, пише "Дойче Веле". 

ЦРУ и превратът

През по-голямата част от ХХ век САЩ и Иран поддържат близки отношения. След Втората световна война Вашингтон гледа на Техеран като на ключов съюзник срещу Съветския съюз. САЩ подкрепят шаха Мохамед Реза Пахлави, който превръща Иран в прозападна монархия в Близкия изток.

През 1951 г. обаче новият премиер на Иран - Мохамед Мосадек, национализира петрола на страната и поставя под въпрос западния контрол върху ресурсите на Иран. Две години по-късно ЦРУ и британското разузнаване МИ-6 организират преврат срещу Мосадек. Заместник-председателят на мозъчния тръст "Фонд Маршал” Иън Лесър отбелязва, че превратът от 1953 е решаващ момент, "в който САЩ и Великобритания по същество свалиха Мосадек, за да върнат шаха на власт”.

Превратът създава усещането за голяма несправедливост в иранското общество. Много иранци го определят като външна намеса в демокрацията им. Основателката на мрежата "Азади”, която популяризира каузата на движението "Жена. Живот. Свобода” за правата на иранските жени, Негин Ширагеи казва: "Поколението на родителите ми смяташе, че проблемите на страната са заради намесата на САЩ. Те виждаха шаха като марионетка на САЩ”. Точно това се превръща в катализатор за Ислямската революция около 30 години по-късно.

Революцията и заложническата криза

Недоволството от монархията се увеличава стремително и в края на 1970-те години масови протести слагат край на управлението на шаха. Религиозният лидер аятолах Рухолах Хомейни се връща от изгнание и създава Ислямската република, основана на антизападна и антиамериканска идеология. Днес много от представителите на поколението, което помага на Ислямската революция да успее, все още са на ръководни позиции в Иран. Политиката на конфронтация със САЩ също остава на преден план в идеологията на страната.

В САЩ друг спомен от този период доминира - заложническата криза от 1979-1981 г. На 4 ноември 1979 студентска организация, свързана с идеологията на Хомейни, нахлува в американското посолство в Техеран и взима 66 американци за заложници. Искането им е САЩ да предадат избягалия в изгнание шах обратно на Иран. Студентите казват, че искат да предотвратят още един преврат като този от 1953.

За много американци това е атака срещу страната им и унижение, което 444 дни беше излъчвано по всички телевизии в света. Когато заложниците са освободени, те са посрещнати като герои - всичко това оставя отпечатък в американската позиция по отношение на Иран и години по-късно. Политическият анализатор Лесър казва, че много от хората в обкръжението на президента, а и самият Доналд Тръмп, са формирали позициите си относно Иран точно от заложническата криза. Те само се задълбочават от бомбардировките на казармите в Бейрут през 1983 г., когато подкрепяната от Иран въоръжена групировка Хизбула убива над 200 американски военнослужещи в Ливан.

Ядрени страхове и провалена дипломация

Антиамериканските настроения в Иран са много силни след Ислямската революция. Според Ширагеи обаче те постепенно отслабват, въпреки че хората нямат смелостта да си го признаят. Иранците, които израстват през 1990-те и 2000-те години, живеят в период, в който изглежда е възможна промяна. Това е поколението на Ширагеи, която казва, че пропагандните лозунги, които представят Америка като "великият Сатана”, вече са поставяни под въпрос от нея и връстниците ѝ. "Ние знаехме, че американската власт има лоша страна и че започват войни на различни места по света. Но в същото време се питахме нужно ли е да сме толкова враждебни?”.

На политическо ниво Вашингтон и Техеран все пак си сътрудничат понякога - най-вече след терористичните нападения на 11 септември 2001 г. САЩ и Иран са на една позиция по отношение на сунитския фундаментализъм и Ал Кайда, отбелязва Лесър и припомня, че тогава двете държави отварят вратата и към потенциално сътрудничество по отношение на енергийната сигурност.

Реформаторското движение в Иран обаче среща съпротива от хардлайнерите и надеждата за качествена промяна изчезва постепенно. В началото на 21 век пък в САЩ основна загриженост вече буди опасността Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Тези подозрения водят до години на санкции, натиск и заплахи, които създават порочен кръг от ескалация, която определя политиката и на двете държави една спрямо друга. Опитите за дипломатическо решение раждат ядрената сделка от 2015 година, с която обогатяването на уран на Иран е намалено в замяна на отмяна на част от санкциите. Когато администрацията на Тръмп се оттегля от нея през 2018 г., напрежението отново се засилва. Сделката се проваля, а новите преговори отново и отново затъват. Иран увеличава работата си по ядрената си програма, а САЩ въвеждат нови санкции.

През юни 2025 г. САЩ бомбардират ирански ядрени съоръжения съвместно с Израел. В началото на войната от 2026 г. САЩ и Израел убиват върховния лидер на Иран Али Хаменей.

Иън Лесър смята, че нормализиране на отношенията между двете държави все още е възможно. Според него "промяната на поколенията работи в положителна посока”. Голяма част от иранското общество - особено младите хора - не подкрепя режима вече, отбелязва и Ширагеи. "Американската мечта беше изнесена в Иран през киното и интернет и създаде нова представа на младите иранци въпреки големите държавни ограничения”, отбелязва активистката. Според нея дори по време на войната антиамериканските настроения сред младите хора са ограничени, защото "те не търсят враг навън. Врагът им е точно до тях”.