Украинският град, който всяка година в полунощ си спомня за Чернобил СНИМКИ

EPA/БГНЕС

6 / 8

В ранните часове на неделя хора се стичаха към централния площад на Славюч, поставяйки свещи върху голям символ за радиационна опасност, поставен на земята, докато започваше полунощно възпоменание за загиналите в катастрофата в Чернобил преди 40 години и хилядите, които рискуваха смъртоносно облъчване, за да овладеят последиците от нея.

Жителите се явяват на бдението всяка година, въпреки полицейския час по време на войната и официалните предупреждения срещу големи събирания по време на войната на Русия срещу Украйна, пише АР.

Бедствието от 26 април 1986 г. хвърли светлина върху слабите стандарти за безопасност и правителствената тайна в тогавашния Съветски съюз. Експлозията не беше съобщена от съветските власти в продължение на два дни, едва след като ветровете разнесоха радиоактивните отпадъци из Европа и шведски експерти публично изразиха опасенията си.

Около 600 хиляди души, често наричани "ликвидатори“ на Чернобил, бяха изпратени да се борят с пожара в атомната електроцентрала и да почистят най-лошото от замърсяването ѝ. Тридесет работници загинаха в рамките на месеци от експлозията или остра лъчева болест. Инцидентът изложи милиони хора в региона на опасни нива на радиация и наложи широкомащабна и постоянна евакуация на стотици градове и села в Украйна и Беларус.
Град Славюч, на около 50 километра от бившата електроцентрала, датира от този период. Докато повечето евакуирани са били преселени в близките райони на Киевска област, в края на 1986 г. съветските власти започват изграждането на това, което по-късно става град, за да настанят работници от Чернобилската атомна електроцентрала и техните семейства. Първите жители се нанасят около 1988 година.

Оттогава градът е преживял кратка руска окупация по време на неуспешния опит на Москва да завземе украинската столица в ранните дни на войната, както и сурови зими - особено последната, когато прекъсванията на електрозахранването принудиха някои жители да готвят храна на огньове по улиците.

Хора от всички възрасти се събраха на площада, някои пристигнаха като семейства, носещи пролетни лалета и нарциси. Те се наредиха на широк площад, ограден от жилищни блокове от съветската епоха, където паметник стои близо до редица плакати в чест на местните жители, загинали във войната.

71-годишната Людмила Любива дойде на церемонията с приятелка. Тя присъстваше със съпруга си, който работеше в Чернобилската атомна електроцентрала, но по-късно разви инвалидност, свързана с излагане на радиация, и загуби способността си да ходи, каза тя.

Нещо, което не може да бъде забравено

Любива каза, че е важно да се почете почитта към онези, които са пожертвали здравето си след бедствието, но войната, водена от Русия, съживи опасенията, че опасността никога не е била напълно преодоляна.

"Когато дронът удари арката, сякаш светът можеше да се върне в 1986 г.“, каза тя, визирайки руския удар с дрон през 2025 г., който повреди структурата на Новия безопасен конфайнмент - масивния купол, построен да задържа радиацията от разрушения реактор. "Всички ние - млади и стари - трябва да защитим земята си, защото тя е толкова уязвима".

На заден план се чуваше тиха музика, докато поезията за бедствието се носеше от високоговорителите. "Годините минават, поколенията се сменят, но болката от Чернобил не избледнява“, рецитира женски глас. Докато думите отекваха по площада, хора, облечени в бели защитни костюми и маски за лице, символизиращи ликвидаторите, стояха мълчаливо, държейки свещи.

Преди пълномащабното нахлуване на Русия, Любива редовно пътувала обратно, за да посети роднини, които останали там, или просто за да прекара време в земята, където е израснала. Но с войната достъпът до зоната на забрана станал ограничен.

"Никога не спирам да мисля за Чернобил като за моята родина. Спомняте си училището си, детството си, младостта си – всичко се случи там, в Чернобил", разказва жената.