Съвременното чудо на Германия: Църквите губят вярващи, но печелят пари

Стотици хиляди вярващи напускат църквите всяка година. Но парите продължават да текат, коментира Politico, който анализира тази привидно парадоксална ситуация.

Около 660 000 души официално са се оттеглили от католическите и протестантските църкви в Германия през 2025 г., освобождавайки се от данък, автоматично начисляван на регистрираните членове като процент от данъка върху доходите. 310 000 души са напуснали Католическата църква, докато около 350 000 са си тръгнали от една от регионалните протестантски църкви в Германия.

Въпреки масовото изселване обаче, двете институции са събрали над 12,5 милиарда евро църковен данък за фискалната 2025 година, в сравнение с приблизително 12,4 милиарда евро през 2024 г. Това очевидно чудо има напълно земно обяснение: нарастващите заплати и прогресивната данъчна система на Германия означават, че все по-намаляващият брой членове плаща повече.

"На пръв поглед това развитие може да изглежда противоречиво", коментира говорител на Евангелската църква в Германия - организацията-чадър, представляваща регионалните протестантски църкви в Германия. "Причината е, че църковният данък се изчислява въз основа на данъка върху доходите на физическите лица."

Членовете на католическите и протестантските църкви в Германия, както и някои еврейски общности, плащат допълнителен религиозен данък, равен на 8 или 9 процента от дължимия данък върху доходите, дори и да не посещават служби.

През 2021 г., последната година, за която има пълни данни, над 29 милиона души са платили църковен данък в Германия, което представлява почти половината от всички данъкоплатци, плащащи данък върху доходите в най-голямата икономика на Европа.

Колко плаща един човек като "църковен данък"?

Таблиците с данъци върху заплатите на германското министерство на финансите за 2025 г. показват, че неженен, бездетен служител, който печели 50 000 евро бруто годишно, би плащал около 600 евро годишно църковен данък, в допълнение към данъка върху доходите, в зависимост от провинцията.

Някой, който печели 70 000 евро годишно, би плащал над 1000 евро.

Хората се регистрират като членове на своята религиозна общност по рождение или в местните държавни служби. За да спрат да плащат църковен данък, те трябва официално да се оттеглят чрез процедура, известна като "Kirchenaustritt" или "излизане от църквата". Процедурата варира в различните райони, но обикновено изисква да се явите лично в служба по вписванията или местен съд, за да подадете декларация, като на много места има и административна такса.

Въпреки че тези, които се оттеглят от регистъра, все още могат да посещават служби като посетители и да се възползват от определени църковни служби, не им е позволено да сключват религиозен брак, да бъдат кръстници или да им се гарантира религиозно погребение.

Напускане на църквата

Причините, които хората посочват за официалното напускане на религиозните си общности, варират от чувство за по-малка свързаност с църквата до просто желание да спестят пари.

"Хората напускат Църквата, защото смятат, че тя вече не играе роля в живота им", казва Матиас Коп, директор по комуникациите на Германската епископска конференция. "Към това добавете скандалите от последните години, които поставиха под въпрос доверието в Църквата. Има и хора - макар че това в никакъв случай не е основната причина - които напускат Църквата заради църковния данък. Това са процеси на отчуждение, на които трябва да реагираме."

За Яна Кайл, 33-годишна счетоводителка в Берлин, решението е било както финансово, така и морално.

"Вече не исках да подкрепям системата чрез църковен данък, предвид скандалите със сексуално насилие над деца", споделя тя.

Лукас Хайних, 23-годишен студент и служител, казва, че официално е напуснал Църквата след завършване на чиракуването си, защото "не е искал да плаща данъци или да подкрепя Църквата".

Фактът, че приходите от църковен данък продължават да растат въпреки масовото изселване, се дължи на видовете данъкоплатци, които избират да останат членове на Църквата. Тези, които все още плащат църковен данък в Германия, са "вероятно тези с по-високи доходи", отбелязва Зарех Асатрян, професор по емпирична икономика в университета в Мюнстер.

"Тези, които остават, естествено ще печелят по-високи доходи поради инфлацията и нарастващите реални заплати и просто ще генерират повече доходи", д

Чудо с краен срок?

Но продължаващият растеж на приходите от църковен данък маскира значителни дългосрочни предизвикателства - и повдига въпроси за това колко дълго може да продължи тази тенденция.

Въпреки че тези приходи растат, те са "относително бавни" и "не са нараснали много", отбелязва Асатрян. Увеличението на приходите от църковен данък е значително по-малко от увеличението на приходите от данък общ доход.

Държавните приходи от данъци върху заплатите и доходите са нараснали с 6,65% през 2025 г., казва Коп, докато приходите от църковни данъци са нараснали с 1,93%.

"Дългосрочните прогнози показват, че приходите от църковни данъци ще намалеят значително през следващите десетилетия, тъй като броят на членовете на църквата продължава да намалява", казва говорителят на Евангелската църква в Германия.

Протестантските църкви вече се подготвят за спада в приходите си "чрез дългосрочни процеси на планиране", добавя говорителят.

"Без тази система религиозната, социалната и благотворителната работа на църквата не би била възможна в сегашния мащаб."