Тази тайна операция на ЦРУ вероятно се открояваше най-много с това, че в публичния отговор на агенцията изразът "нито потвърждаваме, нито отричаме" навлезе в ежедневния език. През март 1968 г. съветска подводница от клас "Голф II", К-129, изчезна в Северния Тихи океан заедно с целия си екипаж. Съветските усилия за изваждане на кораба не дадоха резултат. Но Съединените щати, благодарение на подводната си акустична мрежа за наблюдение, засякоха събитието. Американското разузнаване скоро локализира останките на подводницата, на около 1 500 мили северозападно от Хавай, пише адвокатът Харисън Кас за TNI.
Откритието имаше потенциал да се превърне в истинска златна мина от разузнавателна информация за Съединените щати. Въпреки че подводницата беше явно повредена вследствие на потъването, тя можеше да бъде изследвана за информация относно съветската подводна програма, а различни предмети на борда ѝ – съветски балистични ракети и ядрени бойни глави, криптографски материали и кодови книги, комуникационно оборудване, а потенциално и торпеда и друга оръжейна техника – можеха да бъдат извадени за по-нататъшно проучване. Имаше само един проблем: К-129 лежеше на дълбочина 16 000 фута под повърхността на океана, много по-дълбоко, отколкото всеки водолаз или подводница беше стигал до този момент. Как американските въоръжени сили биха могли да достигнат до подводницата?
ЦРУ се хвърли с пълна сила в подготовката за локализиране и изваждане на останките.
Отговорът му – с кодово име "Проект Азориан" – беше забележителен дори спрямо завишените стандарти на Студената война. Беше построен кораб, способен тайно да извади 2 000-тонна подводница от дълбочина 3 мили под океанската повърхност, без Москва изобщо да разбере какво се случва.
К-129 беше подводница с конвенционен задвижващ механизъм от проект 629А/ "Голф II", предназначена за балистични ракети и въоръжена с балистични ракети, изстрелвани от подводница (SLBM) тип Р-21/SS-N-5 „Сарк“. И за разлика от съвременните подводници, подводниците от клас "Голф" бяха дизел-електрически, а не с ядрено задвижване; изваждането на такава подводница предлагаше на САЩ безпрецедентен поглед върху съветската технология. Потенциално още по-ценно би било криптографското оборудване, което би могло да разкрие как съветският флот комуникира със своите подводници. Американските военни разглеждаха К-129 като рядка възможност да проникнат в една от съставните части на съветското ядрено сдържане.
Инженерната задача обаче нямаше да бъде лесна. Извличането на потънал кораб на дълбочина 16 000 фута – приблизително три мили под вода – означаваше да се справим с налягане от порядъка на 7 000 psi. Нищо дори отдалечено подобно не беше опитвано дотогава. Обикновените кранове и кабели не бяха пригодени за такава задача, затова ЦРУ сключи договор с "Global Marine Development" – компания за добив на полезни изкопаеми от морското дъно. Тя дори въвлече в прикриващата история уединения милиардер Хауърд Хюз. Според официалното обяснение Хюз разработваше революционна технология за добив на манганови конкреции от дълбините на морското дъно – което помагаше да се обясни защо гигантски специализиран кораб и необичайна техника за повдигане на тежки товари изведнъж извършваха загадъчни дълбоководни операции в средата на Тихия океан.
Проектът отне няколко години и стотици милиони долари (някои твърдят, че толкова, колкото и кацането на Луната), а крайният резултат беше специално построеният Glomar Explorer. Централният елемент беше огромен вътрешен "лунен басейн" – отвор в кораба, през който оборудването за изваждане можеше да бъде спуснато на мили дълбочина. Инженерите разработиха гигантско механично средство за улавяне на изгубената съветска подводница. Мили стоманени тръби бяха сглобени секция по секция, за да се спусне механизмът за улавяне до морското дъно. Клещата трябваше да се спусне около К-129, да хване подводницата, да я издигне от дъното и да я изтегли нагоре в скритото вътрешно пространство на Glomar Explorer.
Glomar Explorer официално беше пуснат на вода от корабостроителницата Sun Company Shipbuilding and Drydock Company в Честър, Пенсилвания, на 4 ноември 1972 г. Специалните му операции започнаха през юни 1974 г. – шест години след потъването на К-129.
Въпреки цялото планиране и разходите, изваждането на K-129 не протече по план. Удивително е, че механизмът за улавяне на Glomar Explorer успешно закрепи K-129 на мили под повърхността и започна бавно да я издига към спасителния кораб. По време на дългото изкачване обаче част от подводницата се откъсна и се потопи обратно към морското дъно. Така ЦРУ извади само част от подводницата, която търсеше.
Колко голяма част, бихте попитали? Това е класифицирана информация. Същото важи и за разузнавателните данни, получени от операцията, дори шест десетилетия по-късно, въпреки че съвременните медийни репортажи цитираха официални лица, които предполагаха, че тя е била минимална и че проектът е бил загуба на стотици милиони долари от парите на данъкоплатците. След като историята изтече през 1975 г., ЦРУ отказа да потвърди или отрече съществуването на програмата. Това беше един от първите случаи, в които агенцията „нито потвърди, нито отрече“ дадена история, и оттогава тази фраза стана известна в журналистическите среди като "отговорът Glomar".
Оттогава ЦРУ признава, че програмата е съществувала, макар и да запазва мълчание относно това какво точно е било извадено. Известно е обаче, че мисията е извадила останките на шестима съветски моряци, които след това са били погребани в морето с военни почести – което подсказва, че операцията може би е извадила и нещо друго.
Що се отнася до самия кораб, той остана невредим след операцията. Военноморските сили на САЩ го отдадоха под наем на поредица от компании за подводно минно дело и сондиране, като в крайна сметка го продадоха на офшорната сондажна компания "Трансоушън" за 15 милиона долара през 2010 г. Корабът оперираше под името GSF Explorer през следващите пет години, преди да бъде разфасован за скрап в Китай през 2015 г.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

"Телематик" придобива миноритарен дял в инвестиционен холдинг с фокус върху имотите в ОАЕ
Кадър на деня за 17 ноември
Марин Льо Пен предложи да добави частни спестявания към пенсиите на французите
Ресорната комисия в парламента одобри Бюджет 2027 със спорове свиват ли се разходите
Дребните бизнеси в развиващите се страни изпитват недостиг на финансиране от 4 трлн. долара
General Motors ще разшири с 20% автоматизацията в своите американски заводи
Лесни съвети и идеи за освежаване на балкона
Катастрофа с военен самолет в Сибир взе 19 жертви
Храни за здрави кости
Късмет и щастие за 5 зодии на ангелското число 18 ноември 2026
Новият стадион на Левски гълта повече пари – ето още колко милиона приготви Бостанджиев
Невероятен Везенков! Тройка от центъра на българина шокира Макаби + ВИДЕО
Фенове на Локо Сф надъхват отбора за Левски
Балкан ликува! Българският шампион подчини германци
Страхотна победа! България мечтае за Евробаскет 2027
Бивш на Реал Мадрид изуми със силни думи за Ямал
Таро карта за 18 ноември, сряда - Крал на жезлите
Задължителни ястия за 21 ноември – Ден на християнското семейство
Коледният wishlist на твоя дом и как да го сбъднем с Black Week от Kärcher
Дневен хороскоп за 18 ноември, сряда
Животът се подобрява за 3 зодии в сезона на Стрелеца: Телецът е сред тях
Френската комедия „Тя спи гола“ с премиера в Театър Artvent на 24 ноември
Възможно ли е превръзка сама да подпомага заздравяването на рана?
Криобиопсия на белия дроб – кога се предпочита пред обикновената биопсия?
Как стресът влияе на менструалния цикъл?
1 от всеки 9 бебета по света се ражда преждевременно напомня ни Фондация "Нашите недоносени деца"
Защо лицето изглежда по-старо след отслабване?
Доц. Маринова: Няма универсален симптом, по който да разпознаем рака
Застрахователите насочват корабите да плават в териториални води в Черно море
Провеждат безплатно обучение за работа на хора с увреждания във Варна
Проф. Кантарджиев каза кога ще настъпи пикът на грипа у нас
Казуси за нарушения на пътя и отговорността зад волана събраха съдии и гимназисти във Варна
Бебета се раждат заразени с морбили в САЩ
Производители и потребители обсъждат производството на чиста храна във Варна