Октомври 1943 г. е и един млад германски юрист потегля от нацистка Виена, за да заеме длъжност на обикновен чиновник в опустошените земи на окупирана Полша - място, където еврейското население бива системно избивано, а поляците са обречени да се превърнат в неграмотна робска класа и в крайна сметка да бъдат депортирани в Сибир.
Още щом влакът потегля от гарата, той осъзнава, че навлиза в "гангстерска територия" на "груби нрави" и съмнителен лукс - свят, коренно различен от строгите рамки на Третия райх.
Тук, в Генералното губернаторство, спътниците му открито се подиграват на нацистката партия, на "безличния" губернатор Ханс Франк и на "цялата ни политика".
Разказвачът бързо се потапя в атмосфера, напомняща Дивия запад - хаос, жестокост, безразборни сексуални връзки, интриги и прекомерно пиянство. Корупцията тук е водещ принцип, а една млада германка може да гледа през прозореца си как поляци висят на бесилките, да пролее сълзи на съчувствие и след това безгрижно да се върне към закуската си.
Тези забележителни лични мемоари наскоро бяха предадени на берлинския клон на Института "Пилецки" - полска държавна институция, която документира престъпленията на тоталитаризма през XX век. Те са били предоставени на The Times при условие, че самоличността на автора остане скрита по искане на дарителя. Той е работил в окупираните територии от октомври 1943 г. до юни 1944 г., когато е мобилизиран във Вермахта заради настъплението на Червената армия към Полша. Умира през 1983 г.
Написани известно време след войната, спомените предлагат откровен разказ от първо лице за покварената страна на окупацията
Със своето сюрреалистично безразличие към заобикалящите ги зверства, текстът напомня за романа на Мартин Еймис "Зоната на интереси" (The Zone of Interest), който пресъздава всекидневния семеен живот на Рудолф Хьос - коменданта на Аушвиц. Джоана Никел, изследовател в института "Пилецки", анализирала документите, отбелязва, че макар мемоарите на много войници от Вермахта и високопоставени нацисти вече да са станали известни, рядко се случва историци да се сдобият с подобни лични свидетелства от по-нископоставени цивилни служители, занимавали се с детайлите на окупационното управление.
"Именно позицията на автора придава на този източник особена стойност", казва тя. "Не чуваме гласа на някой от главните архитекти на окупацията. Вместо това чуваме гласа на "обикновения германец" - служител на сравнително ниска длъжност, един от хилядите хора, чиято ежедневна работа е позволявала функционирането на окупационен режим, основан на неравенство, принуда и терор."
Авторът - член на Нацистката партия и на SS, наближаващ тридесетгодишна възраст - е кандидатствал за работа в администрацията на Генералното губернаторство (Generalgouvernement). Това е обширна територия в Централна и Източна Полша, разглеждана от германците като колония, от която да се извличат хранителни продукти и ресурси за Райха.
Той е изпратен в Радом - град с 90 000 поляци и 3000 германски цивилни, разположен на около 60 мили югoзападно от Варшава. По думите му, когато германците пристигат за първи път, градът е бил "старо, мръсно свърталище на евреи, без канализация и тротоари", но към момента на неговото пристигане еврейското гето вече е било "ликвидирано".
Като ръководител на правния отдел в местната търговска камара, неговата задача е да прокарва икономическите интереси на етническите германци "за сметка на поляците, с всички възможни средства".
Германците в тези мемоари са далеч от образа на расово превъзхождащи се и благородни "носители на култура" във "варварския Изток", каквито ги представя нацистката пропаганда. Те се очертават предимно като дребнави и корумпирани личности.
Повечето от тях живеят в състояние на силно опиянение, като изпиват между четири и девет чашки шнапс на вечер
Един от колегите на автора идва на работа толкова пиян, че се напикава. Друг пък има слабост към "млади момичета" и гордо демонстрира колекцията си от мръсни порнографски снимки, които държи в куфарчето си.
В един момент авторът пише с чувство на погнуса:
"В крайна сметка ние, за бога, не сме някаква избрана нордическа раса."
Съществуваше полулегален публичен дом за администраторите; пропуските за него се разпределяха между различните ведомства по квотен принцип, но се трупаха от безскрупулни чиновници, за да бъдат разменяни срещу услуги.
Адвокатът започва връзка с по-млада колежка - дъщеря на месар от Шварцвалд на име Волфингер. Тя носи прякора Вьолфхен ("Малкото вълче") и го въвежда в един паралелен свят на сексуални отношения. За разлика от Райха, където има недостиг на мъже, тук хубавите момичета могат свободно да избират ухажорите си - особено след като службата за сигурност (SD) отвежда по-привлекателните полякини, а извънбрачните връзки с омъжени жени се наказват сурово.
Вьолфхен е сгодена за младши офицер от танково подразделение на Вермахта на Източния фронт, но същевременно поддържа връзка с генерал, който обича да я слага във ваната, да я подсушава с кърпа и да я нарича "малката си дъщеричка".
Евреите до голяма степен са изселени от Радом, а домовете им дори са съборени, за да могат да бъдат претърсени за скрити ценности. Германските служители търгуват с плячкосани еврейски семейни реликви и Zahngold - злато от пломби, извадено от зъбите на мъртвите.
Няколко еврейски занаятчии - предимно шивачи, обущари и дърводелци - остават в сграда, оградена с бодлива тел и охранявана от SS.
"Понякога виждаш слабите им, жълтеникави лица през прозорците", отбелязва безизразно разказвачът. "Говори се, че всички те ще бъдат изпратени в централния лагер в Аушвиц."
По време на пътуване с претъпкан влак към Виена за Коледа, авторът се напива със спътник, за когото се оказва, че е бил зачислен към наказателен отряд на SS в Минск. Подразделението на мъжа е натоварило евреите от града на камиони и ги е откарало до огромна яма, където им е наредило да свалят дрехите си, за да могат труповете им да се разлагат по-бързо.
Най-ужасното, казва есесовецът, било, че когато жертвите били застрелвани, мускулите им се свивали в спазъм и те подскачали в бездната "като жаби". Разказвачът е шокиран.
"Чувствам се ужасно, сякаш умирам", пише той. "Това просто не може да е истина! ... Ако е истина и загубим войната, всички трябва да бъдем обесени."
Германците живеят в постоянен страх от полската нелегална съпротива, въоръжена от "Англия и Русия" с най-модерно оборудване, доставяно чрез въздушни десанти, което прави пътуването извън градовете практически невъзможно.
"Сякаш всеки момент някой виден германец бива убиван от бандитите", пише авторът.
Въпреки това Вермахтът не желае да се намеси и да наложи ред
Някои подмятат, че генералите се надяват хаосът в крайна сметка да нарасне дотам, че да могат да установят военно управление.
Много от германците презират поляците. Един колега иска "да ги рита всички в корема и да ги бие всеки ден - тези кучета, мърша, пирани". Местният ръководител на СД (Службата за сигурност) казва, че "като раса с доказано по-ниска стойност, те трябва да изчезнат".
Авторът на мемоарите изглежда по-противоречив в чувствата си. Той смята, че поляците естествено трябва да заемат подчинено спрямо германците положение, и излива расистка тирада върху една полякиня, работеща в офиса му, но след това изпитва вина, че е изгубил самообладание, тъй като "като победители, нямаме нужда да правим това".
Същевременно той се възхищава на стила на обличане на поляците и на "шика, чара или сексапила" на жените им, като осмива опитите на германските момичета да имитират техния "елегантен" грим.
Крайната бедност на децата също накърнява чувството му за "ред".
"Жал ми е за тези окаяно облечени деца, които често ходят боси в лютия студ", пише той. "Това противоречи на определен принцип на реда, точно както "Кристалната нощ" не ми допадна навремето... Разбира се, те са просто поляци, но цялата тази работа не ми харесва."
Никел отбелязва:
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase."Точно това намирам за най-смущаващо: мемоарите показват, че една система на насилие не е изисквала от участниците в нея да живеят с постоянното усещане, че са част от нещо извънредно."


Nvidia прогнозира тримесечни приходи над очакванията в първия отчет след оставката на Хуанг
Dow Jones спадна с над 800 пункта, S&P 500 отчете най-ниското ниво на затваряне от юли
"Телематик" придобива миноритарен дял в инвестиционен холдинг с фокус върху имотите в ОАЕ
Кадър на деня за 17 ноември
Марин Льо Пен предложи да добави частни спестявания към пенсиите на французите
Ресорната комисия в парламента одобри Бюджет 2027 със спорове свиват ли се разходите
Църковен празник на 18 ноември: Народни поверия и забрани за деня
Времето днес, 18 ноември: Облачно, ветровито и дъждовно
Хороскоп за 18 ноември 2027 г.: Изненади в любовта за Стрелците и Лъвовете
Загадъчен обект в Космоса озадачава учените с необичайна траектория
Рецепта за тиквен крем с маскарпоне в чаши
Смяна на двигателното масло и защо времето е по-важно от километрите
Феновете на Кими да не се притесняват за заплатата му
Спортът по телевизията днес, 18 ноември
Норвегия шокира Дания с 3:2 в 96-ата минута, Холанд е герой
Португалия победи Уелс с 3:2 в голов трилър и спечели групата си
Нови проблеми за Левски. Хулио Веласкес се хвана за главата
Нумерологична прогноза за 18 ноември
Символно значение на пясъчния часовник: От ново начало до символ на смъртта
Таро карта за 18 ноември, сряда - Крал на жезлите
Задължителни ястия за 21 ноември – Ден на християнското семейство
Коледният wishlist на твоя дом и как да го сбъднем с Black Week от Kärcher
Дневен хороскоп за 18 ноември, сряда
Възможно ли е превръзка сама да подпомага заздравяването на рана?
Криобиопсия на белия дроб – кога се предпочита пред обикновената биопсия?
Как стресът влияе на менструалния цикъл?
1 от всеки 9 бебета по света се ражда преждевременно напомня ни Фондация "Нашите недоносени деца"
Защо лицето изглежда по-старо след отслабване?
Доц. Маринова: Няма универсален симптом, по който да разпознаем рака
Застрахователите насочват корабите да плават в териториални води в Черно море
Провеждат безплатно обучение за работа на хора с увреждания във Варна
Проф. Кантарджиев каза кога ще настъпи пикът на грипа у нас
Казуси за нарушения на пътя и отговорността зад волана събраха съдии и гимназисти във Варна
Бебета се раждат заразени с морбили в САЩ
Производители и потребители обсъждат производството на чиста храна във Варна