Почитатели на Хитлер: Бивши неонацисти стоят зад изгряващата крайнодясна звезда на Германия

Поколение след като Германия забрани неонацистка младежка организация заради стремежа ѝ да култивира нов екстремистки елит, четирима от бившите ѝ членове сега заемат влиятелни роли около политика, който е на път да стане първият крайнодесен държавен премиер на страната от основаването на Федерална република Германия през 1949 г.

Четиримата мъже са служители, близки до Улрих Зигмунд - кандидатът на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD) за премиер в Саксония-Анхалт, където избирателите ще гласуват на 6 септември. Двама от тях са сред най-близките му съветници, а други двама са помогнали за изготвянето на предизборната програма на партията.

И четиримата са били свързани с Heimattreue Deutsche Jugend (HDJ) - група, създадена отчасти по подобие на Хитлерюгенд и забранена от германското правителство през 2009 г., според разследване на WELT, която, подобно на POLITICO, е част от глобалната мрежа Axel Springer. В заповедта за забрана се казва, че целта на групата е да обучи "неонацистки елит", пропит с националсоциалистическа идеология.

Правилата на AfD изброяват HDJ - името грубо се превежда като "Вярна на родината германска младеж" - сред организациите, на чиито бивши членове е забранено да се присъединят към партията.

Заповедта за забрана на федералното правителство, получена от WELT, цитира "свързаността на групата с националсоциализма" и заключава: "Действителната цел на асоциацията е обучението на неонацистки елит". Групата, според нея, се смята за стояща "в традицията на Хитлерюгенд".

Федералният административен съд на Германия потвърди забраната през 2010 г. HDJ, пише съдът, "е обвързана с идеологията на кръвта и почвата и расовата доктрина на националсоциалистите и разпространява антисемитски идеи". Тя "приема като цяло войнствено агресивна позиция" към свободния, демократичен ред.

И четиримата мъже се противопоставиха на това да третират миналото си в HDJ като дисквалифициращо, като или омаловажиха участието си, или отказаха да го коментират.

Зигмунд, който се очаква да спечели изборите следващата седмица с лекота, отказа да се дистанцира от който и да е от тях.

"Това са изключителни хора", каза той пред WELT. "Те имат безупречно досие. Не ме интересува какво се е случило преди 20 или 25 години."

Той добави, че ще се съсредоточи върху "съвсем различни проблеми в тази страна".

Говорителят

Един от мъжете, 44-годишният Патрик Хар, е говорител на AfD в Саксония-Анхалт и изпълнителен директор на нейната група в щатския законодателен орган. Вътрешно той е номиниран за ръководител на държавната канцлерска служба - на практика началник на кабинета на губернатора - в правителство на AfD. Той е бил член на работна група, председателствана от заместник-лидера на партията в провинцията Ханс-Томас Тилшнайдер, създадена през юни 2025 г. за изготвяне на тазгодишната управленска програма.

В тази програма се призовава за ограничаване на децата на търсещите убежище и бежанците до "специални класове" с учебни програми, базирани на образованието в техните страни, в идеалния случай преподавани от самите бежанци. Заявената цел е да се сигнализира на децата, че "престоят им в Германия е само временен" и да се спестят на "нашите деца" "многобройните тежести" на това да бъдат обучавани заедно със съученици от "напълно чужди култури". В нея се твърди също, че децата с увреждания "парализират напредъка на обучението". И описва десетилетното сравняване на Германия с нацисткото минало като "увековечаване на невроза", а хомосексуалността като "сексуално отклонение и нерепродуктивен начин на живот".

Самият Зигмунд рядко казва подобни неща на глас. Кампанията му се основава на добродушен популизъм и е внимателен в интервютата.

"Зверствата на националсоциализма", каза той, "са без съмнение сред най-мрачните глави в германската история".

На 3 октомври 2002 г. Хар е избран единодушно да ръководи "отдела за обществени поръчки" на HDJ, според протокола от националния младежки конгрес на групата, прегледан от WELT. Протоколът предполага, че той вече е работил за отдела и е докладвал за предишните си дейности в него. За следващата година на членовете на групата са били предложени пътувания, "на които ще опознаем земята и хората в териториите, откъснати от Райха", което означава места в съседни страни, които Германия е загубила след Втората световна война.

WELT повдигна темата за историята на служителите в HDJ със Зигмунд и Хар миналия септември, по време на неофициален брифинг с други репортери, от който не може да се цитира. По-късно Зигмунд каза пред Berliner Zeitung, ежедневник, че Хар е казал на брифинга, че е напуснал групата "около 2003 г." и че работата се е свеждала до събиране на палатки и посуда за младежки лагери. Зигмунд каза, че не би се отрекъл от никого, защото е "бил в палатков лагер преди много време".

На въпрос от WELT във вторник как сега гледа на времето си в HDJ, Хар отговори просто:

"Примирен съм с това."

Адвокатът

Друг бивш член на HDJ в орбитата на Зигмунд е Лоренс Нотдурфт, главен юрисконсулт на парламентарната група на AfD и член на арбитражния съд на държавната партия, който се занимава с вътрешни спорове.

Тино Хрупала, националният съпредседател на AfD, заяви пред германския обществен радио-телевизионен оператор ARD в неделя, че Нотдурфт се е дистанцирал от HDJ и е нарекъл епизода "младежка недискретност". Няколко дни по-късно попитан от обществения радио-телевизионен оператор MDR дали възгледите му са се променили, Нотдурфт каза:

"Нямам за какво да се упреквам."

Роден през 1981 г., Нотдурфт е бил част от организацията през по-голямата част от десетилетие. Протоколите от заседанията показват, че е избран за заместник-национален лидер на HDJ през 1999 г. за тригодишен мандат. Докладът на вътрешното разузнаване на провинция Бранденбург от 2002 г. също го описва като активист на неонацистката Националдемократическа партия.

През 2003 г. Нотдурфт връчва "златния почетен знак" на HDJ на Лисбет Гролич - бивш регионален служител на Лигата на германските момичета от нацистката ера, която по-късно помага за основаването на неонацистки групи. Пишейки след това в списанието на HDJ Funkenflug, Нотдурфт казва, че Гролич е "изключително" доволна, че младежката работа на групата остава "все още ангажирана със същите идеали". Той добави:

"Ние, младите хора, трябва да се стремим още повече да заемаме решаващи позиции в училище, обучение, университет и кариера, с амбиция и постоянство."

Вътрешен документ от ноември 2005 г., видян от WELT, документира преизбирането на Нотдурфт за заместник-национален лидер на HDJ за още три години - до 2008 г., когато е на 27 години.

Нищо от това не забави възхода му в AfD. Въпреки забраната на партията за бивши членове на HDJ, той се присъедини към AfD, работи за нейната парламентарна група в Баден-Вюртемберг през 2018 г., а след това и в Бавария. През 2024 г. е избран за кмет на област Рослау в Саксония-Анхалт. Практикуващ адвокат, той представлява Зигмунд през същата година пред конституционния съд на провинцията при оспорване на парламентарна дисциплинарна мярка, след като Зигмунд обиди член на Лявата партия.

Репортаж тази година от taz, немски ляво ориентиран всекидневник, установи, че няколко от децата на Нотдурфт са посещавали събирания на "Юнгадлер" - етнонационалистическа младежка група, която властите разглеждат като евентуален наследник на HDJ. Чрез адвокат Нотдурфт заяви пред вестника, че не е в контакт с "Юнгадлер" и отрича да знае за организации-наследници на HDJ. Той не отговори на искане за коментар от WELT чрез офиса на говорителя на AfD в Саксония-Анхалт.

Андреа Рьопке, политолог, която е писала за методите на HDJ за отглеждане на деца и за насилието от крайнодясно, каза пред WELT, че целта на подобни групи е поколенческа.

"Етнонационалистически младежки лиги като Heimattreue Deutsche Jugend [HDJ] или "Юнгадлер" се стремят от самото начало следващото поколение от собствените им редици един ден да принадлежи към политическия елит", каза тя. "Те са се научили на конспиративна солидарност, абсолютна лоялност и мислене от гледна точка на политически врагове от ранна възраст."

Авторът

Ерик Каден, роден през 1976 г., е политически съветник на AfD по въпросите на образованието, културата и науката от 2022 г. През 2005 г. той посвещава есе в списанието на HDJ Funkenflug на Курт Егерс - нацистки културен функционер и член на Waffen-SS, наричайки го "непоколебим защитник на германската културна революция", паднал на Източния фронт "в по-голямата германска борба за свобода".

Във вътрешен документ на германската служба за вътрешно разузнаване от 2008 г., видян от WELT, Каден, който по това време е бил на 32 години, е посочен като собственик на пощенска кутия на HDJ. През същата година той е арестуван, заедно с Нотдурфт, при национални полицейски акции срещу активисти на HDJ, предшестващи забраната на групата.

По това време той е публикувал биография на Егерс, докато е работил за неонацистката парламентарна група на Националдемократическата партия в законодателния орган на Мекленбург-Западна Померания. През януари 2009 г. службата за вътрешно разузнаване на провинцията пише, че в книгата "липсва критична дистанция от Третия райх" и че "расовата борба и национално-революционните идеи са описани като примерни".

По-късно същата година Федералният съвет за преглед на медиите, вредни за непълнолетни, на Германия постави книгата в своя ограничен индекс.

"Съдържанието е почит към националсоциализма във всичките му аспекти", се казва в решението, получено от WELT. "Изображенията са белязани от утвърждаващ насилието антисемитизъм, прославяне на Адолф Хитлер, положителна оценка на нацистката расова доктрина и тоталитарно налагане на собствените интереси върху събратята си."

Според него, насилственият антисемитизъм на Егерс се проявява "често в положителна светлина", а книгата има брутализиращ ефект, който подбужда към насилие.

Докторската дисертация на Каден е публикувана през 2018 г. от крайнодясно издателство, чийто каталог е доминиран от националсоциалистически и неонацистки заглавия. Връзките му със стари другари изглежда са се запазили: книгата му от 2022 г. за главния пилот на Адолф Хитлер е публикувана от Данкварт Щраух, друг бивш активист на HDJ.

Оливер Кирхнер, лидер на парламентарната група на AfD в Саксония-Анхалт, е казал пред MDR чрез адвокат по това време, че досието на Каден е "безупречно" и че службите за сигурност са "проучили и потвърдили" това.

Каден не е отговорил на искане за коментар чрез офиса на говорителя на AfD в Саксония-Анхалт.

Братът на съветника Нотдурфт, Феликс В., е бил член на HDJ от 1999 до 2004 г. и е станал ръководител на организацията. отдел "лоялно към родината оборудване и лагерни технологии" през април 2003 г., показват документи. WELT му е предоставил анонимност, тъй като съгласно германските закони за поверителност той е частно лице, което не е търсило обществено внимание.

Сега той се занимава с федерални и европейски въпроси, медии и култура за парламентарната фракция на AfD в Саксония-Анхалт и също така е бил член на групата "2025", която е изготвила управляващата програма. Той не е отговорил на искане за коментар чрез офиса на говорителя на AfD в Саксония-Анхалт.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.