Защо Армения е ключовата точка на Кавказ?

Евразийската свързаност вече не може да игнорира потенциалните възможности на Армения. Малка страна без излаз на море, отдавна зависима от Русия и въвлечена в болезнен, десетилетен конфликт със съседен Азербайджан, Армения изглежда малко вероятен кандидат да стане толкова значима за перспективите на региона. Азербайджан е по-могъщ, със стратегически съюз с Турция, по-голяма икономика, разрастващо се каспийско пристанище и доходоносен износ на петрол и газ. Грузия, другият южнокавказки съсед на Армения, има икономически ценни черноморски пристанища, служи като регионален транзитен център по подразбиране и отдавна привлича все по-голямо внимание и финансова подкрепа от западните страни, пише за TNI Д-р Александър Соколовски, член на консултативния съвет към Центъра за каспийска политика (Caspian Policy Center).

Преди „странникът“ в Кавказ, Армения се превръща в неочакван свързващ елемент за нови възможности за свързване на Централна Азия и Кавказ с Европа. Армения сега изглежда незаменима за стремежите за стабилизиране и трансформиране на региона: за осигуряване на перспективите за трайно мирно споразумение с Азербайджан; за катализиране на изграждането на големи нови търговски, транзитни, енергийни и технологични връзки като част от разрастващата се мрежа от Среден коридор изток-запад; за поддържане на регионална автономия и прозападен глас; и за подкрепа на свободите, необходими за иновациите.

Първо, съдбата на дълго договаряното окончателно мирно споразумение между Армения и Азербайджан все още е неопределена. Азербайджан настоява Армения да промени конституцията си (за да премахне препратките към декларацията за независимост на страната, която включва териториални претенции, неприемливи за Азербайджан) преди окончателното споразумение. Въпреки това, правителството на Армения няма конституционното мнозинство в парламента, необходимо за извършване на тези промени.

Промяна в Конституцията

Макар че остава неясно дали Армения може да промени конституцията си или да убеди Азербайджан скоро да подпише мирно споразумение, правителството на Пашинян в момента предлага най-добрия шанс за постигане на такова споразумение. Ако Армения не успее да сключи мирно споразумение, регионът може да остане заседнал в продължително прекратяване на огъня без по-широкото мирно споразумение, необходимо за дългосрочна стабилност, повишено доверие и сътрудничество. В резултат на това, започващата нормализация на отношенията на Армения с Турция също би била затруднена или би била застрашена, което допълнително би ограничило регионалното сътрудничество и възможностите за търговия.

Второ, Армения ще се нуждае от решителност и находчивост, за да запази инерцията в успешното изграждане на сегмента TRIPP (Международен път на Тръмп за мир и просперитет) от южния транзитен маршрут. Чрез партньорството си със Съединените щати по TRIPP, Армения разполага с нови ресурси и подкрепа, които да му помогнат да постигне успех. Тъй като TRIPP е важна връзка в изграждането и диверсифицирането на търговската, транзитната и енергийната мрежа на Средния коридор, напредъкът по този 43-километров (27-милен) железопътен сегмент е от решаващо значение за неговия растеж. Първите стъпки по TRIPP ще послужат като зелена светлина за инвестиции в други транзитни и инфраструктурни проекти в целия Кавказ. Без напредък по TRIPP, Средният коридор все още ще се развива, но по-бавно.

Трето, Армения е последното открито прозападно ориентирано правителство в Кавказ и тази позиция запазва пространство за независимия курс на развитие на региона. Пашинян ясно заяви намеренията си за насочване на Армения към Европа и без настоящото правителство на Армения Кавказ би загубил единствения си настоящ кандидат за интеграция в ЕС. Някога любимка на Брюксел и Вашингтон, Грузия избра да засили регионалните връзки, включително тези с Русия и Китай, като същевременно остро критикува ЕС.

Азербайджан остава силен и важен партньор на САЩ. Въпреки това, тя е възприела по-независима, многовекторна позиция, като се обединява в тясно сътрудничество с Турция, като същевременно гледа на изток, за да засили връзките си с Централна Азия. Без правителството и перспективата на Армения, ориентирани към Запада, новите възможности за регионално господство ще се увеличат не само за Русия, но и за Китай, който засили дипломатическите и инвестиционните си ангажименти в целия Кавказ.

Четвърто, Армения е кавказката страна, най-ангажирана с индивидуалните свободи, които са от решаващо значение за дългосрочното развитие на региона. Въпреки че Грузия отдавна се възползва от западната финансова подкрепа, до голяма степен поради миналото си уважение към свободата и индивидуалните права, тя се отклони от този курс. За разлика от това, от 2018 г. насам Армения се справя много по-добре в зачитането на свободата и демокрацията. Неслучайно свободната политическа среда на Армения ѝ помогна да се превърне в център за информационни технологии и изкуствен интелект, привличайки значителни инвестиции от Америка.

Изправена пред силно поляризирана и конфликтна политическа среда, Армения не е съвършена по отношение на демокрацията (организацията „Фрийдъм хаус“ я определя само като „частично свободна“). Прави впечатление, че поредица от разследвания и задържания на опозиционни фигури породиха въпроси сред международните наблюдатели относно избирателното прилагане на закона. Ако Армения успее да запази цялостния си демократичен курс въпреки политическата поляризация, тя ще съхрани не само стремежите си към ЕС, но и свободите и правата, които ще стимулират иновациите, инвестициите и икономическата динамика в региона.

Първо, без трайно мирно споразумение и при забавяне на изграждането на транспортни и инфраструктурни проекти, други държави в региона може да предпочетат да изградят връзки „около“ Армения, оставяйки я в периферията на "Средния коридор".

Второ, Армения може да се поддаде на икономически натиск и отново да изпадне в зависимост от Русия. И двата сценария биха довели до по-бавен растеж, по-слаба интеграция и по-малко възможности за целия регион.

По-рано тази година Пашинян говори за това как Армения "се придвижва от периферията на света към неговия център". Макар това да звучи като реторика, целяща лична изгода, в него все пак има доза истина. Работейки за постигане на траен мир с Азербайджан, за изграждане на нови търговски и транзитни маршрути през Кавказ, за ​​сближаване със САЩ и Европа, както и черпейки сила и иновации от зачитането на основните свободи, Армения се превръща в незаменим партньор в плановете за трансформиране на кръстопътя между Европа и Азия.

Ако Армения постигне тези цели, целият регион ще спечели. Тези успехи ще бъдат знак за появата на един нов Кавказ – мирен, независим, икономически динамичен и гледащ към бъдещето регион. Въпросът е дали Армения ще получи от своите западни партньори продължителната и солидна подкрепа, от която се нуждае, за да изпълнява тази роля на катализатор и свързващо звено.