Възможен ли е гръцкият сценарий за България?

Анализът е изготвен за Investor.bg от Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ)

Възможен ли е гръцкият сценарий да се случи в България? Това е въпрос, който все по-често бива задаван в страната ни, и то съвсем не без основание.

Събитията в Гърция не се случват просто ей така от нищото, а са продиктувани от дългогодишна държавна политика, чиито нюанси могат да бъдат открити във всяка една страна, включително и в нашата. Именно затова гръцкият сценарий не бива да бъде възприеман като някакво плашило, а като нещо, от което трябва да се поучим или поне да имаме едно наум.

Гръцкият сценарий има три основни измерения – голям бюджетен дефицит, огромен държавен дълг и вследствие на това – неинвестиционен рейтинг на страната. Това е държава, която текущо харчи повече, отколкото са възможностите й (бюджетен дефицит), вече е свръхзадлъжняла (дълг) и няма как да заеме още пари на изгодна цена от пазарите (неинвестиционен рейтинг).

Това е сценарий, при който имаме невъзможност да бъдат посрещнати текущите задължения и бъдещи обещания на правителството, без да се направят сериозни структурни промени. Сценарий с голяма политическа и социална цена, която може сериозно да разтърси едно общество.

Възможно ли е да се случи в България?

Доскоро това изглеждаше абсолютно невъзможно – бюджетни излишъци и нарастващ фискален резерв, намаляващ държавен дълг и инвестиционен рейтинг на страната. Правителствата ни пак си харчеха много и често без резултат, но все пак бяха много далеч от вариант, при който не могат да посрещнат задълженията и обещанията си.

Държавният дълг се сви до под 15% от БВП, а към края на 2008 г. фискалният ни резерв прескочи 10 млрд. лв. Всъщност през 2008 г. дори се стигна до момент, в който държавата ни имаше повече резерви, отколкото дългове. Всичко това се промени през изминалата година и сега нещата изглеждат по съвсем друг начин.

Балансираният бюджет за 2009 г. се оказа илюзия. Залъгвахме се, че сме за пример в Европа, а ето че по официални данни дефицитът за миналата година е 3,9% от БВП, което съвсем не ни прави лидери на Стария континент.

Пред нас са страни като Германия, Дания, Австрия, Финландия, Естония и др. Всички те също не успяват да балансират бюджетите си, но дефицитите им, съотнесени към БВП, са по-малки от нашия.

Данните за изпълнението на Бюджет 2010 до момента също са крайно негативни. Сериозен дефицит се натрупа само през първите три месеца на годината и постави въпросителни върху фискалната стабилност и възможността на правителството да посреща задълженията си. Всъщност вече неколкократно станахме свидетели на забавени плащания (бизнес, здраве и т.н.) и всички видяхме до какво напрежение води това.

Проблемите с бюджета автоматично се прехвърлят и върху фискалния резерв, който се стопи почти наполовина, достигайки законовия си минимум от 6,3 млрд. лв.

Не трябва да се забравя и че голяма част от този резерв има своето предопределено приложение, било то за здраве (резерв на НЗОК) или пенсии (Сребърен фонд), така че за някакъв сериозен спестен ресурс, който може да бъде освободен при нужда, е трудно да се говори.

Още повече че всяко едно такова действие би ударило по стабилността на борда.

Прочетете целия анализ