Големият адронен колайдер пак тръгна на енергия 7 TeV

В нощта на вторник физиците от Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) вдигнаха до 7 тераелектронволта (TeV) сумарната енергия на протонните лъчи в Големия адронен колайдер, свидетелстват данни от монитора за състоянието на ускорителя, съобщи РИА Новости.

Колайдерът, който започна работа през февруари 2010 г. след няколко месеца калибровка, ликвидиране на дребни неизправности, през декември същата година завърши първата си "работна година" и беше спрян до средата на февруари 2011 г. Миналата година ускорителят работеше на половин енергия – 3,5 TeV на лъч, на нея той ще работи и през 2011, докато проектната енергия е 7 TeV на лъч.

Учените започнаха тестовете на оборудването и подготвиха ускорителя за пускане в средата на февруари. Колайдерът отново беше охладен до работна температура 1,9 келвина, а на 19 февруари в него отново започнаха да циркулират лъчи протони. Тази нощ енергията на колайдера за първи път след ваканцията на ускорителя беше вдигната до 3,5 TeV на лъч.

Учените от ЦЕРН очакват да открият Хигс бозона до края на 2012 г., съобщи Би Би Си. Ако за този период колайдерът не успее да открие доказателства за съществуването на "божествената частица", учените ще трябва значително да променят вижданията си за физичните закони. Хигс бозонът обяснява защо други частици имат маса, но досега не е бил наблюдаван от физици.

Големият адронен колайдер на Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) се намира в 27-километров тунел под френско-швейцарската граница. В него се сблъскват протони, които се движат със скорост, близка до тази на светлината, като целта е да се разгадаят тайните на Вселената.

Големият адронен колайдер бе включен отново след зимната "пауза", за да търси потвърждение на сегашните виждания за образуването на Вселената. Най-разпространената теория на физиката на частиците се нуждае от съществуването на Хигс бозона. Откриването му е една от главните цели на Големия адронен колайдер.

В случай че до две години Хигс бозонът не бъде открит, учените ще знаят, че той не съществува – не и под формата, изисквана от Стандартния модел за Вселената, който обяснява поведението на фундаменталните частици.

"Моделът за Хигс бозона е един сред много други, заяви проф. Том Леконт от националната лаборатория Аргон в САЩ. Това е прост модел, който ни допада. Напълно възможно е обаче да има нещо друго отвъд Хигс бозона, което извършва работата му по съвсем различен начин и е далеч по-интересно от него".

Проф. Леконт е на мнение, че неоткриването на Хигс бозона може да е много по-вълнуващо от откриването му, защото учените ще трябва да променят сегашните си виждания за физиката на субатомните частици.