Секретна совалка на ВВС на САЩ получава нова задача

Американците публикуваха плановете за превръщане на единствената в света совалка-робот в поредица безпилотни и пилотирани машини. Авторите на тази концепция смятат, че новите апарати ще могат да вземат научни товари и астронавти в Космоса, включително – да ги превозват до МКС и да ги връщат обратно на Земята.

Повече от седем месеца прекара в орбита "секретната" миниатюрна петтонна совалка X-37B през 2010 г. Относителната й секретност бе обусловена от факта, че машината е пусната и управлявана от ВВС на САЩ (USAF). А те не бяха много откровени за товара и целите на мисията, с изключение на общи фрази за изпитанието на техниката.

Изпитанието премина успешно и X-37B (екземпляр OTV-1) постави рекорд по продължително пребиваване в Космоса на многоцелеви космически апарат, изпълнявайки в хода на полета няколко орбитални маневри. И още – той стана първият в САЩ и вторият в света (след потъналия в забрава "Буран") кораб, извършил напълно автоматично спускане в атмосферата и самолетно кацане на пистата.

Веднага след старта на първия X-37B някои заговориха за "световна заплаха", изказвайки най-невероятни предложения за товара на совалката, едва ли не до климатично оръжие, което никой не е виждал. Споровете около мисията на техническата новост се разнасяха с месеци, а военните в това време без много шум изпратиха в околоземна орбита втория X-37B.

Слуховете за космическо оръжие на борда на "тайнствения" кораб така и си останаха слухове, но интересно е друго: макар че проектът за совалка-робот се развива под крилото на военните, би било глупаво и нерационално да не се използва за граждански цели. И действително, появиха се подробности за странната еволюция X-37B.

Според Space.com американските специалисти обмисляли възможността за превръщането на X-37B в цяла поредица разширени версии, включително пилотирани.

Разширеният апарат получи името X-37C. На външен вид и конструкция той повтаря X-37B, но е 1,6-1,8 пъти по-голям. Тоест вариант "С" ще бъде дълъг около 15 метра срещу 8,8 м на изходния модел, а размахът на крилата му ще е 7,5 м срещу 4,5 на модификацията "В".

Предполага се, че X-37C ще се изстрелва с ракета Atlas V EELV. В товарния отсек на X-37C трябва да се разположи херметична капсула, предвидена за 5-6 астронавти, включително за един "пострадал или заболял", нуждаещ се от носилка.

Подобен подход смятат да приложат и британците в товарния кораб, когато се замислят за обитаем вариант на перспективната совалка Skylon.

Както и своя събрат X-37B, по-големият X-37C може да лети напълно автономно, но в него се предвижда и ръчно пилотиране. Освен това модификацията на совалката "С" може да бъде изпълнена и в чисто товарна версия, макар че последната е възможна както с херметичен товарен отсек, така и с нехерметичен.

Интересно е, че и "малкият" X-37B също се разглежда от производителите в качеството на възможен товарен кораб. Той може да доставя на МКС оборудване и да връща резултатите от експериментите на Земята.

Неговата работа обаче не е задължително да бъде свързана с МКС. X-37B е способен да изведе на орбита неголеми изследователски спътници, а след изтичане на зададеното време да ги прибира и да си ги връща у дома. Така учените биха могли да извличат от апаратите образци на материали, подлагащи се на космическо въздействие.

Мекото кацане на пилотираната модификация пък трябва да се хареса на компаниите, развиващи космически туризъм. Новата совалка може да лети към орбитален хотел или към друг частен обект на околоземна орбита, разсъждава Артур.

Ако пилотираният вариант X-37 получи развитие и бъде сертифициран за полети, той ще попълни семейството на новите космически кораби. Така на мястото една изпратена в пенсия совалка американците ще получат още и космически кораби Orion, CST-100 и Dragon, а по-късно и крилатата совалка Dream Chaser.