Светът след 44 г. в затвора: Нима всички са агенти на ЦРУ?

Как ли изглежда днешният свят за някой, прекарал 44 години в затвора? Отговорът не е изненадващ - светът е странен, плашещ.

"Ал Джазира" се среща с Отис Джонсън, наскоро пуснат от затвора, след като е прекарал цели 44 години зад решетките. Той е едва 25-годишен, когато влиза зад решетките. Излиза от там на 69 години.

И бързо разбира, че навън го чака изцяло нов свят. Буквално футуристичен, сравнен с онова, което е оставил през 70-те години.

А Отис влиза в затвора за опит за убийство на полицай. От 1975 година връзката му с външния свят е почти изцяло прекратена. Сега обаче той трябва да се адаптира. Едно напомняне, че времето не чака никой, а и вероятно напоследък се забързва. Излизането на Отис от затвора е не просто ново начало. Не просто връщане в цивилизацията, това е запознанство с дигиталната епоха.

Да се върнем назад. През 1975 първият персонален компютър е дебютирал. Apple още не е била основана, в Америка е имало едва 3 телевизионни канала. А интернет все още не е бил изобретен.

Това е светът, който Отис помни. А какво го чака в днешни дни? Властват мобилните телефони, а не добрите стари домашни телефони. Колите могат да се управляват сами, без човешка намеса, а модната индустрия се е обединила с медицината и вече има тениски, които мерят кръвното налягане.

Но една от най-големите изненади за Отис е посещението му на Таймс Скуеър в Ню Йорк. Там той се сблъсква с нещо съвсем различно. Вместо хора, там властват "автоматоните". Сякаш всички са агенти на ЦРУ, защото са забили по една слушалка в ухото. Пешеходците си "говорят сами", билбордите са на практика телевизори и смартфонът е нещо непонятно.

Отис е загубил връзка със семейството си още през 1998 година, така че сега се справя както може със света. От затвора той излиза само с личната си карта, два автобусни билета и $40. Той получава помощ от организация, която помага на бивши затворници да се интегрират обратно в обществото.

Той живее в център за бивши затворници, винаги се връща преди вечерният час, прекарва деня си в джамията, занимавайки се с медицатия или тай-чи. Първото му впечатление от живота извън затвора е шок от инфлацията. Той с изненада научава, че цената за 4 минути разговор от уличен телефон е скочила от 25 цента на долар. После обаче разбира, че всъщност хората вече не ползват улични телефони.

"Виждах, че всички, или поне повечето, си говореха сами", разказва той за първите си впечатления. "После се вгледах хубаво и видях, че имат някакви неща в ушите!" Трудно му е да обясни какво точно са слушалките. После добавя: "Мислех си, какво е станало, да не би всички да са станали агенти на ЦРУ или нащо такова? Защото това е единственото, което мога да си помисля, като видя хора с жици в ушите!"

Още по-странно е за него, че хората са толкова вглъбени в технологиите, че дори не гледат около себе си. "Ама хората дори не гледат къде ходят! Така че се опитвам да разбера как хората го правят... как се контролират да вървят и да говорят по телефона без дори да гледат къде ходят?", се пита Отис.

И наистина това е доста странно за Отис, но ежедневието и дребните неща са най-трудни са осъзнаване. Всеки ден той яде нещо различно, защото има толкова голям избор - радва се на бисквити, с които хората са свикнали отдавна и на обикновени неща като пържени филии с канела. Забавлява се и с различните газирани напитки.

Това е интересна преспектива не само за ефекта на технологиите върху хората, но иза  като човечеството като цяло. Докато целият свят се ентусиазира от смартфон, който е 0,01 секунда по-бърз от предишния, има хора, за които радостта е в това да видят семейство да говори помежду си в метрото. Простичко!