Самопочистващи се дрехи

В Торино бяха представени революционните резултати от работата на 11 фирми и 5 изследователски центъра от трите местни университета, предаде ПронтоСофия.

Благодарение на проекта, озаглавен Nanomat, бяха измислени тъкани, които се почистват сами, автомобили с невидими слънчеви панели, фолио, което запазва горските плодове свежи в рамките на седмици, както и системи, които откриват щети върху паметниците на изкуството, още преди да са станали видими.

Научен екип на Университета в Торино, ръководен от Адриано Дзекина, създаде заедно с Buzzi Unicem цимент, който не посивява върху сградите.

Съвместно с Асоциацията за текстил и здраве от град Биела пък екип на университета измисли „вълшебни“ тъкани.

„Върху памука, вълната или коприната се налага слой от титанов диоксид с нанометрични измерения, т.е. от порядъка на милиардни частици от метъра. Този материал не е токсичен, не е скъп и елиминира петната с помощта на слънчевата светлина, тъй като разрушава молекулите им и ги кара да изчезват“, разказва Дзекина.

Според него не става въпрос за оптична измама. „Мръсотията се разрушава наистина и се трансформира във въглероден диоксид и вода“.

Резултатът е по-добър, отколкото този при прането с пералня и за него не са необходими вода, сапун и ток. Изобретението функционира с всякакъв вид петна, с изключение на тези от ръжда.

За пускането в търговската мрежа на новия вид тъкан ще бъдат необходими две години, „тъй като искаме постигането на изключително меки тъкани и нанометрични слоеве върху влакната дори с години на употреба“, казва Салваторе Колуча, координатор на проекта Nanomat.

Според него това е само един от хилядите случаи на приложение на нанотехнологиите.

Учени от Университета на Източен Пиемонт пък представиха изобретение, направено съвместно с Изследователския център на Фиат, за наноструктурни материали, които трансформират слънчевата енергия в електричество при поставянето им върху предното и страничните стъкла, както и върху покрива на колата.

Ако изобретението проработи, то може да бъде приложено и при стъклата на жилищата.

Джовани Камино от Политехническия университет на Торино заедно с Parco Tecnogranda от град Кунео е автор на друг революционен проект, свързан с изобретяването на опаковъчно фолио, което запазва за седмици увитите в него плодове и зеленчуци.

„Тези материали, които се продават в момента, позволяват преминаването на кислорода. Нашият материал също е прозрачен и гъвкав, но създава много по-ефикасна бариера“, твърди Камино.

Фирмата Adamantio пък е автор на изобретение, благодарение на което могат да бъдат откривани щетите върху пергамента още преди да бъдат видими.

Терминът „нанотехнология“ е измислен през 1976 от американския изследовател Ерик Дрекслър, който дефинира новата наука по следния начин: „Това е технология на молекулярно ниво, която ще ни позволи да поставим всеки атом там, където си поискаме. Тази способност я наричаме нанотехнология, защото функционира в скалата на нанометъра, или 1 милиардна от метъра.“

Днес чрез нанотехнологиите намират комбинирано приложение химията, физиката и генното инженерство.