Климатичният упадък на империите

Римската и Византийската империя най-вероятно са загинали вследствие на климатичните промени, твърдят американски и израелски учени, пише „РБК Дейли“.

Изчезването на две велики империи – Римската и нейната наследница Византийската – историците свързват традиционно с постепенния упадък на тези цивилизации, отслабването на тяхната военна и политическа мощ.

За разпада на Римската империя учените са склонни да обвиняват царящия там разврат и падение на нравите, които са довели до деградацията на римския елит и буквално са унищожили цивилизацията отвътре.

Гибелта на Византия се свързва с падането на Константинопол, който е превзет от армията на Османската империя.

Но наред с тези известни факти изследователите предлагат нови и съвършено неочаквани версии за това какви фактори са могли да причинят гибелта на грамадните империи.

Група геолози от САЩ и Израел, провела химически анализ на най-древните планински скали в пещерите на територията на бившата Римска империя, е открила, че именно в периода на упадък на Рим и Византия на територията на Източното Средиземноморие са се наблюдавали големи климатични промени.

Териториите, върху които са били разположени Рим и Константинопол, са били най-засегнати от сушата и рязкото повишаване на температурата. При това в периода от 200 г. пр. н.е. до 700 г. от н.е. температурата в този район непрекъснато е нараствала, което е водело до изсушаването на почвите, отсъствието на урожай и масов мор на добитъка.

До тези изводи изследователите начело с професора по геология Джон Уайли от Университета на Уисконсин-Медисън са стигнали, след като са извършили геохимически анализ на минералните образувания – сталагмити в една от най-древните пещери в Средиземноморието (пещерата Сорек, чиято възраст надхвърля 185 хиляди години).

Също както и стволът на дърветата, минералните скали се състоят от т.нар. годишни кръгове, по които може да се съди не само за възрастта на камъка, но и за климатичните условия, при които се е формирала скалата.

По-рано те са правили анализите си на око, което е водело до неверни резултати и разминаване на данните с десетки и даже стотици години. В това изследване за първи път геолозите са използвали иновационен подход с микросонда и изотопи на кислорода, което е позволило да се направи сезонна климатична карта на този период.

Освен това с помощта на технологията на сателитните снимки са заснети сталагмитните слоеве с много висока резолюция, така че учените са успели да разгледат и най-малките детайли, чието изображение е 100 пъти по-ясно, отколкото снимките, направени от най-добрата апаратура.

Запечатаните нюанси са разказали не само за температурата, но и за равнището на влажност и атмосферното налягане през периода.

Благодарение на новия метод Уайли е открил, че именно през 200-700 година количеството паднали дъждове в Източното Средиземноморие е било толкова ниско, че се е напукала не само почвата, но и планинските скали.

Детайлният анализ е показал, че климатичните условия са станали непоносими в началото на средата на 400-те години (когато е окончателното падане на Римската империя) и през втората половина на 700-те години /(периода на разорение на Византия, началото на серия от кризи).

Впрочем именно през тези години империите са били засегнати още и от силни епидемии от чума, в резултат на които са измрели цели градове. Според изследователите епидемиите от болести са били предизвикани от засушаването и прекалено горещия климат.

„Изводите на американските геолози са явно прибързани, сушата сама по себе си не е могла да причини гибелта на Римската империя. Основната опасност, която крие сушата, е липсата на добив. А зърното в Римската империя се е доставяло от Египет.

Освен това територията на Римската империя е била много голяма, обхващаща наведнъж няколко климатични пояса. И даже ако на някои места е имало непоносима горещина, в други области се е събирал добър урожай, който не е представлявало трудност до бъде доставен в пострадалия район.

Чумата наистина е изиграла съдбоносна роля. Две трети от населението е измряло по време на епидемиите.

"След тази демографска криза Римската империя вече не е могла да се възроди“, коментира историкът и археолог Махаил Амосов.