Посттравматичният стрес се влияе от генетиката

Посттравматичното стресово разстройство може да се влияе както от фактори на околната среда, така и от генетиката, съобщиха американски изследователи, изследвали еднояйчни близнаци, предаде Ройтерс.

Единият от братята е притежавал боен опит, а другият - не. Десетгодишното изследване цели да определи дали разстройството се дължи само на травмиращи събития, или принос има и вродената уязвимост.

Изследвани са повече от 100 виетнамски ветерани, които имат братя без военен опит, съобщи д-р Роджър Питман от Харвардското медицинско училище.

Предишни изследвания свързват с посттравматичния стрес намаления мозъчен обем в хипокампуса - частта от мозъка, отговорна за паметта и реакцията на стресови ситуации.

Питман и колегите му откриват, че тези характеристики са еднакви при близнаците, единият от които е развил посттравматично стресово разстройство. Те са открили и сходни аномалии в част от кортекса, отговаряща за реакцията при страх.

„Открихме няколко аномалии, които са еднакви при ветераните и неизлаганите на подобен стрес близнаци. Те вероятно представляват рискови фактори“, смятат учените.

Открити са обаче и аномалии, които близнаците не споделят, като реакция при стрес, която води до увеличаване на работата на сърцето при излагания на стрес близнак.

„Това отхвърля предположението, че човек с посттравматичен стрес би имал психични проблеми, дори ако не беше излаган на травмиращи събития“, добавят те.

Изследването може да се окаже полезно в назначаването на терапия при хора с посттравматичен синдром. Нарушенията често започват три месеца след събитието, което ги е предизвикало, като участие във военни сражения, изнасилване, нападение, катастрофа или други травми.

Има и случаи, когато симптомите се появяват години по-късно.

Изследване на RAND по-рано тази година сочи, че 300 000 войници или 18,5% от войниците, изпратени в Ирак и Афганистан, показват синдроми на посттравматично стресово разстройство или депресия.