Почти истинска междупланетна одисея

Шестима потенциални космонавти започват тази седмица 520-дневна имитация на космическо пътешествие до Марс (240 дни полет до Марс, 240 – връщане, и 30 дни на Марс). ВВС се опита да намери отговор на въпроса как ще се справят с огромното психическо натоварване.

Далеч-далеч в Космоса, на милиони километри от цивилизацията, няма кой да чуе твоя вик. Но не е съвсем така – действието се развива в склад в предградията на Москва. Целта на този дързък експеримент е астронавтите да се опитат да изпитат на собствения си гръб клаустрофобичните условия на пътешествие по Слънчевата система.

На 3 юни, в рамките на проекта „Марс 500“, шестима души започват 520-дневна мисия – симулация на полет до Червената планета и обратно.

Организаторите на експеримента – Европейската космическа агенция  (ЕКА) и руският Институт за биомедицински проблеми – се надяват, че благодарение на експеримента ще могат да разберат как ще протече такава мисия реално. Те ще имат възможност да анализират психическото състояние на участниците през дългия полет.

Всички разговори между екипажа и Центъра за управление на полети ще се предават с 20-минутно закъснение – толкова време е необходимо, за да стигне сигналът от Марс до Земята и обратно. В същото време членовете на отбора ще бъдат под 24-часово наблюдение.

Те ще живеят в симулатор с площ 180 кв.м. Няма да имат достъп до телефон, интернет и дори до естествено осветление; ще дишат само преработен въздух, а душ им се полага веднъж на 10 дни. Очевидно в такива условия и индивидуалното психическо състояние, и отношенията в групата са подложени на пределно натоварване.

Патрик Сендблад, ръководител на Катедрата по природни науки в Европейския изследователско-технологичен център на ЕКА, казва, че всеки член от екипажа е преминал през изключително строга процедура за подбор, за да се определи доколко физическото му състояние и мотивацията съответстват на поставената задача.

Той смята, че информацията, която ще бъде получена в хода на реализацията на проекта, ще бъде особено важна не само за пътешествие до Марс в бъдещето, но и за по-широко разбиране на човешката психика.

„Реалната стойност на този проект се състои в това, че можем да получим данни, които иначе трудно бихме получили – обяснява ученият. – Можем да ги наблюдаваме денонощно, което няма да е лесно в други условия. Можем да разберем много за развитието на отношенията в групата и да разберем как да противодействаме на негативните промени“.

ЕКА подчертава, че в хода на предишната симулация, продължила 105 дни, екипният дух е бил на високо ниво, но този път мисията е доста по-дълга, което означава, че космонавтите буквално ще се окажат в напълно неизучена територия.

„Просто не е необходимо да се разсъждава много“

Проф. Педи О'Донъл, социален психолог от Университета в Глазгоу,  отделя доста време за изучаване на влиянието на космическите полети върху хората.

Той смята, че най-същественият интервал от време може да се окаже периодът 6-8 месеца след началото на полета – точно в този промеждутък в екипите най-често възникват сериозни търкания.

Най-голямата опасност, добавя проф. О'Донъл, е, че между членовете на екипажа се развиват емоционални отношения – както позитивни, така и негативни, които подкопават техния професионализъм. А най-лошото е, когато групата започне да се разделя на групички.

За да се избегне това, трябва да има ясно ръководство, ясно разделение на задълженията и много строг режим. „Режимът и навиците са неща, които успокояват силно – обяснява ученият. – Просто не е необходимо много да се разсъждава“.

О'Донъл признава, че откъсването от любимите им ще бъде голям психологически проблем за космонавтите. Но той вярва, че върху тях ще оказват влияние два фактора.

Първият – че всички членове на екипажа са учени, които „обикновено са относително интровертни и не са склонни към невротизъм; това са хора на практическите действия, от които не се очаква прекалено активно да си сътрудничат помежду си“.

Другият фактор е, че ги снимат. „Когато те наблюдават, си по-склонен да се придържаш към правилата“, пояснява психологът.

Това, което шестимата няма да изпитат, е влиянието на безтегловността. Както и ужаса, и еуфорията, съпровождащи реалните космически пътешествия.

„Астронавтите обикновено преживяват голям стрес по време на старта – казва той. – Но след няколко дни, когато да речем влязат в лунна орбита, съобщават, че се чувстват много по-добре и физически, и духовно. Освен това те обикновено споделят за трансцедентални усещания, които спохождат човек, когато се намира в Космоса и гледа оттам своята планета. Очевидно е, че в хода на този експеримент няма да има такова нещо“.

Освен това определено въздействие ще оказва и фактът, че мисията все пак е симулация.

Така или иначе, ако някога бъде осъществен реален полет до Червената планета, участниците в сегашния експеримент ще изиграят много голяма роля в него. И това може да е достатъчно, за да поддържа техния дух през всичките 520 дни.