Сондата Rosetta ще спусне модул на южния полюс на комета

Модулът Philae, предназначен за изучаване на кометата Чурюмов-Герасименко (67P/Churyumov-Gerasimenko), трябва да се спусне от борда на сондата Rosetta в нейното южно полукълбо. Това ще бъде най-безопасно и удобно за работата на апарата, смятат учените, изследващи резултатите от моделиране на поведението на кометното ядро. Те представиха резулатите си на Европейския конгрес за планетарни науки в Рим, пише РИА Новости.

„Кометата Чурюмов-Герасименко е един вид „капсула на времето“, съдържаща материал от времето на раждането на Слънчевата система“, пояснява ръководителят на работата – Джереми Лазу, важността на изследването на този обект, открит през 1969 г. от киевските астрономи Клим Чурюмов и Светлана Герасименко.,

Предполага се, че през 2014 г. космическата сонда Rosetta ще спусне в ядрото на кометата автоматичния модул Philae с цел изучаване на химическия състав на неговата повърхност. За това модулът е снабден с всичко необходимо – няколко спектрометъра, анализатори, видеокамери и дори сондажна установка. Събраната от тях информация ще се ретранслира чрез Rosetta на Земята.

Но за успешната работа на модула Philae е необходимо да се избере най-благоприятния район на неговото спускане. „Южната част на кометата е най-безопасна и най-интересна от научна гледна точка“, смята Лазу.

До този извод е стигнала група учени от САЩ и Италия, която прави предсказанията въз основа на създаден компютърен модел на поведението на ядрото на кометата Чурюмов-Герасименко. По форма то напомня топка за игра на ръгби и има диаметър три на пет километра. Ядрото на кометата представлява пориста смес от прах, лед и замръзнали газове като въглероден оксид и въглероден диоксид.

Учените смятат, че по време на срещата с Rosetta южното полукълбо на кометата ще се разруши повече от северното, затова Philae няма да копае надълбоко в повърхността, за да вземе „древен“ материал. Според учените за по-нататъшен анализ на кометното вещество ще бъде достатъчно да се проникне само на 30 сантиметра.

Освен това кометните газове ще бъдат разпределени основно на север; по този начин спускането на Philae на юг е по-безопасно. Поради ориентацията на кометата Philae пък ще избегне големите промени в температурата на повърхността по време на работа в южното полукълбо.

Накрая още една причина за този избор на „площадка за кацане“ е, че Philae ще работи на слънчеви батерии, а южната част на кометата е по-силно осветена от Слънцето.

Изборът на южното полукълбо е предварителна крачка по пътя към определянето на конкретно място за спускане на модула.

Сондата Rosetta се отправи в Космоса преди шест години – на 2 март 2004 г., от космодрума Куру във Френска Гвиана, с ракета-носител „Ариан-5“. Година след изстрелването, на 4 март 2005 г., апаратът се върна към Земята, за да се възползва от нейната гравитация и да промени своята орбита, след това със същата цел през февруари 2007 сондата прелетя до Марс, а през ноември отново се върна към Земята, след което се отправи към астероида Щейнс.

През септември 2008 Rosetta прелетя на 800 км край астероида 2867 Щейнс, а след „свиждането“ с него сондата се отправи на трета и последна среща със Земята, която се състоя на 13 ноември 2009 г.

Следващият етап от мисията на Rosetta е срещата със 120-километровия астероид 21 Лютеция – най-големия астероид, който човечеството е успяло да разгледа от близко разстояние. Снимки на Лютеция бяха изпратени на Земята през лятото на 2010.

Названието на тази мисия е свързана с т.нар. камък Розета, открит от войниците на Наполеон още през 1799 г. Изобразените на камъка йероглифи впоследствие са разшифровани. В задачата на „космическата Розета“ ще влиза „разшифровката“ на ролята и значението на кометите в еволюцията на Слънчевата система.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.