Любовната трагедия, скрита в картина от XIX век

Какво отключва трагичния смисъл на картината "Хелелила и Хилдебранд: Среща на стълбите на кулата" и защо шедьовърът може да се гледа само два часа в седмицата?

Забравете "Ромео и Жулиета" или Роуз и Джак от "Титаник". Според мнозина Фредерик Уилям Бъртън създава една от най-трогателните любовни сцени в историята на изкуството. Неговата картина "Хелелила и Хилдебранд: Среща на стълбите на кулата" ("Hellelil and Hildebrand, The Meeting on the Turret Stairs") остава в съзнанието завинаги.

И изглежда, че ново поколение зрители тепърва открива това. Макар да е създадена през XIX век, картината преживява неочакван ренесанс в социалните мрежи. В TikTok видеа, посветени на "Хелелила и Хилдебранд: Среща на стълбите на кулата", станаха популярни, а потребители я описват като "момент, който спира дъха" и "картина, която променя живота".

"Можеше да бъде най-вулгарното нещо на света, но художникът го е издигнал до най-високата степен на изтънчено чувство", пише писателката Джордж Елиът, цитирана от ВВС.

Създадена през 1864 г., акварелната творба на Бъртън е изпълнена с наситени червени и сини тонове и показва последната среща между двамата влюбени - Хилдебранд и Хелелила - миг преди трагичния край на мъжа. На тясното каменно стълбище на кула двамата се прегръщат за последно, преди съдбата да ги раздели. Смъртта му е наредена от строгия баща на Хелелила.

Ирландският художник Фредерик Уилям Бъртън (1816-1900) е известен с романтичния си и изключително детайлен стил. В творчеството му ясно се усеща влиянието на прерафаелитите.

Любов, обречена от самото начало

Историята зад картината е вечна като самата любовна трагедия: телохранител се влюбва в принцесата, която трябва да защитава. Любов, която по самата си природа е невъзможна.

Дори зрителят да не знае как ще завърши тази история, емоцията в лицата на двамата герои подсказва, че моментът е съдбовен.

Картината е вдъхновена от средновековна датска балада, преведена през 1855 г. от приятеля на Бъртън - Уитли Стоукс. В нея самата Хелелила разказва трагичната история на любовта си - малко преди и тя да срещне своя край.

Бъртън е роден в Ирландия и започва кариерата си като художник на миниатюрни портрети и древни паметници. По-късно се премества в Лондон, където работи като акварелист и в крайна сметка става директор на Националната галерия. Най-известната му творба ясно показва влиянието на прерафаелитите - художници, които той силно е уважавал.

Още от първата си поява "Хелелила и Хилдебранд: Среща на стълбите на кулата" силно въздейства на публиката със своята откровена, почти болезнена романтичност.

@natwenz ‘Hellelil and Hildebrand, the Meeting on the Turret Stairs’ by Frederic William Burton 1864. The story goes that Hellelil’s father did not approve of her falling in love with her guard, Hildebrand, so he ordered her seven brothers to kill him. This was one of their final moments together. I’m so happy we were there at the right time to see it- definitely a highlight of Dublin. #nationalgalleryofireland #dublin #art #fyp ♬ Scott Street (Slowed Down) - Phoebe Bridgers

Целувката като свещен ритуал

Картината остава изключително популярна в Ирландия през годините. През 2012 г. дори е избрана за любимата картина на нацията.

Днес тя се намира в Националната галерия на Ирландия в Дъблин, където всяка седмица хиляди посетители се редят на опашка, за да я видят.

Но има уловка - тя може да бъде разглеждана само два часа седмично.

Причината е техниката, с която е създадена. Бъртън използва гваш - водоразтворима боя, известна с ярките си цветове. Тя обаче е силно чувствителна към светлина и може да избледнее при продължително излагане.

Затова кураторите на галерията предприемат няколко строги мерки за защита.

1. Картината се показва само за два часа седмично.
2. Осветлението е сведено до минимум, за да се избегне увреждане от UV светлина.
3. След края на времето за разглеждане служител внимателно я прибира обратно в специално изработен шкаф - почти като малък ритуал.

Джордж Елиът е особено впечатлена от изражението на Хилдебранд. Тя описва принца като "мъж, за когото целувката е тайнство".

Любов, застинала във времето

В тази картина Хилдебранд е на крачка от смъртта. Но в този миг той принадлежи на Хелелила - и тя на него.

Въпреки крехката техника цветовете са останали ярки дори 162 години по-късно - толкова силни, колкото е и любовта между двамата герои.

Бъртън добавя и символичен детайл: до левия крак на Хелелила се виждат смачкани бели листенца. Според д-р Каролайн Кембъл, директор на Националната галерия на Ирландия, белите рози символизират чистота и вярност.

Самата тя има особена връзка с творбата.

"Когато я видях за първи път, ме порази сияйното синьо на роклята на Хелелила, ярките цветове и интензивността на момента. Хилдебранд сякаш целува ръката ѝ, а тя се обръща настрани, защото не може да овладее силните си чувства", казва тя, цитирана от ВВС.

Кембъл признава, че обича и самия момент на очакване, когато шкафът се отваря и посетителите за първи път виждат истинския акварел.

@emmafinnerty 🖼️ The Meeting on the Turret Stairs (or Hellelil and Hildebrand, the Meeting on the Turret Stairs) is a WATERCOLOUR (?!) painting by Irish artist Frederic William Burton and is a masterclass in yearning 🤌 Based on a #medieval Danish ballad: “the subject of the painting is the love story of Hellelil, who falls in love with her bodyguard Hildebrand. When her father hears of it, he sends her seven brothers to 💀 Hildebrand. The painting depicts the moment before Hildebrand goes out to meet the brothers, kissing Hellelil one last time, and parting with the injunction to "say never my name". Hildebrand subdues each brother until he comes to the youngest; then Hellelil, forgetting his request, calls to him to plead for mercy; as Hildebrand complies, the youngest brother 💀 him. Said brother takes Hellelil back to their house by dragging her from his horse and locks her up in a tower for many days, eventually selling her for a church bell. Hellelil tells this story to a Danish Queen in whose service she is, before she succumbs herself.” 📍Available to view in @NationalGalleryIRL on Thursdays from 11.30am l-12.30pm and Sundays 2pm-3pm in Room 20. #nationalgalleryofireland #themeetingontheturretstairs #arthistory #goldenbrown ♬ original sound - Romulus Edits

Трагедията зад историята

Зад този тих и нежен момент се крие кървава история.

В оригиналната балада бащата на Хелелила заповядва на седемте си синове да убият Хилдебранд. Принцът обаче убива бащата и шестима от братята. 

Бъртън избира да не показва насилието. Вместо това той се фокусира върху любовта между двамата - и върху въображаемата им последна среща на стълбите на кулата, секунди преди трагедията.

В края на баладата Хелелила се опитва да спаси последния си брат. Докато го защитава, тя неволно разсейва любимия си достатъчно дълго, за да може брат ѝ да нанесе смъртоносен удар. Хилдебранд умира от раните си. А Хелелила по-късно също умира - след като разказва тази история, със сърце, разбито от скръб.

Картина, която продължава да живее

Въпреки трагичния край, в Ирландия картината често се възприема като символ на романтична любов.

"Много хора са се сгодявали пред нея. В главната градска служба по вписванията има копие от картината, така че за мнозина тя е свързана с любов и брак", казва д-р Кембъл.

Професорът по история на изкуството в Йейл Тим Барингър вижда творбата за първи път на пощенски картички и репродукции, преди да я види лично в Дъблин преди около 20 години.

Той описва картината като напълно извън времето: "Тя е визуално завладяваща и има силен наратив. "Хелелила и Хилдебранд: Среща на стълбите на кулата" е едновременно викторианска, средновековна и модерна."

Десетилетия наред картината е символ на безкомпромисна романтика за историци на изкуството и за ирландците. А благодарение на социалните мрежи днес я открива и ново поколение зрители.

В свят на краткотрайни връзки и бързи срещи, романтичната визия на Бъртън напомня за време, когато признанията в любов се правят лице в лице - и когато хората са готови да рискуват всичко за една последна целувка. "Хелелила и Хилдебранд: Среща на стълбите на кулата" едновременно изглежда като средновековна капсула на времето от 1864 г. и като нещо, от което светът има нужда точно сега - през 2026 година, подчертава ВВС.

@jeni_abroad Final meeting of two lovers 💔My favorite painting in the National Art Gallery and only open to visitors twice a week #art #nationalartgallery #ireland #lovers #booktok #danish #toosweet #romance #heartbreak ♬ suono originale - Giuseppe Marco D’Isanto 🇮🇹