Пикасо или Гоя: кой е създал най-важната картина на Испания?

Художникът от епохата на Регентството сър Томас Лорънс смята, че „Менините“ на Веласкес представляват „истинската философия на изкуството“ на живописта. Оживен обществен дебат за това кой е създал най-важната испанска картина обаче противопостави Гоя на Пикасо, противопоставяйки две визии за страната, пише The Times.

Дебатът започна, когато Артуро Перес-Реверте, войнственият писател на бестселъри, оспори твърдението на Мигел Анхел Кахигал, изкуствовед, че „Герника“ на Пикасо е най-значимото произведение на Испания.

Кахигал, който направи изявлението по време на радиопредаване, подкрепя широко разпространеното мнение, че творбата на Пикасо от 1937 г., която изобразява бомбардировките на баския град Герника по време на Испанската гражданска война, е най-международно признатата, благодарение на статута си на най-силната антивоенна картина в света.

Но Перес-Реверте, бивш военен кореспондент и създател на щурата поредица от романи „Капитан Алатристе“ , категорично не се съгласи, заявявайки в социалните мрежи, че твърдението „го е шокирало“.

След това той публикува изображение на „Дуел с тояги“ на Гоя , творба от 1820-те, в която двама мъже, стигнали до колене в кал, се удрят един друг.

 „Пикасо нарисува „Герника“, но Гоя нарисува нашата душа“, пише той, предизвиквайки дълъг отговор от Кахигал и хиляди коментари от публиката, както и медийни заглавия за последвалия обществен дебат за националното изкуство.

Характеризирането на „Дуел с тояги“ от романиста повтаря описанието му като „символично въплъщение на ирационалността на братоубийственото насилие“ от музея Прадо в Мадрид, където се помещава.

Творбата е оценявана като предвещаваща гражданската война от 1936 до 1939 г. и през последните години е използвана като алегория за дълбоко поляризираната политика на Испания , която изглежда все по-груба и безсмислена.

Музеят го интерпретира като алегория на вътрешния конфликт в Испания по време на реставрацията при Фердинанд VII, ярко изобразяване на вътрешни разделения. Стенописите са сред онези, които са украсявали къщата, известна като Кинта дел Сордо, където е живял Гоя, и са станали известни като Черните картини , отчасти заради мрачната им тематика.

Рентгеновите снимки показват, че двамата бойци първоначално не са били потънали в земята до коленете си, а са стояли на тревиста поляна.

„Испанско е до мозъка на костите си“, заяви Перес-Реверте. Някои испанци се съгласиха с него, а мнозина пледираха за произведения на Веласкес, Сороля и Ел Греко. Други обаче подкрепиха Кахигал, като един от тях коментира: „Удивително е заради техниката си, символиката на фигурите и цвета, както и заради това, което представя като история. Никой няма да отрече това.“

Художественият критик посочи, че изображението на Герника краси централата на ООН в Ню Йорк и неговото изключително значение е подчертано от множество престижни учени. „Преподавам курсове по испанско изкуство на студенти от Съединените щати от почти 20 години“, каза той. „Единствената картина, която винаги познават, е Герника . А след това Гоя и Ел Греко.“

Шедьовърът на Пикасо, вдъхновен от опустошителната въздушна атака на легиона „Кондор“ на нацистка Германия над Герника през 1937 г. по молба на генерал Франко, е показан за първи път на Световното изложение в Париж същата година. Пикасо е бил поръчан от републиканското правителство да създаде произведение, което да повиши осведомеността за войната и да набере средства.

Когато избухва Втората световна война, той решава картината да остане в Ню Йорк за съхранение. През 1958 г. той удължава заема за неопределен срок, докато демокрацията в Испания бъде възстановена. Тя пристига у дома през 1981 г.

Дебатът за това коя картина най-добре определя Испания се раздели до голяма степен на тези, които разглеждат „Герника“ като картина на модерна демократична Испания, някога живяла под диктатура, и тези, които смятат творчеството на Гоя за не по-малко трагично, автопортрет на страна, затънала в собствената си история.