Денят на шегата 1 април съществува от векове, но откъде започва всичко?

Днес милиони хора отбелязват Деня на шегата и няма да пропуснат възможността да направят някой номер на на близките си.

Той се отбелязва широко в англоезичния свят, но историците все още не са установили точна дата или период на възникването му. Ясно е, че празникът съществува под някаква форма поне от XVI век, но различни теории го свързват със средновековна Англия, по-модерна Франция или дори с още по-древни пролетни традиции в Рим и други места. Ето защо празникът остава весела загадка въпреки множеството теории за неговия произход.

Защо именно 1 април? Трите основни версии

Въпреки неясния му произход, някои текстови свидетелства подсказват, че празникът може да е на повече от 600 години. Фолклористът Стивън Уиник посочва три основни възможности: една от Англия и две от Франция.

Обичаят да се правят шеги на 1 април може да датира още от Средновековието, като доказателство за това се търси в творчеството на английския поет Джефри Чосър. В „Разказът на монахът-свещеник“, публикуван около 1390 г., той разказва история за петел и лисица, които се опитват да се надхитрят. В поемата се споменава, че шегите се случват 32 дни след началото на март – което съответства на 1 април. Някои учени обаче смятат, че текстът съдържа грешки, допуснати от средновековен преписвач, което поставя под съмнение английския произход на празника.

Останалите две теории идват от Франция, където от векове се отбелязва „Poisson d’Avril“ („априлска риба“) на първия ден на април. Днес хората се опитват незабелязано да прикрепят хартиена риба на гърба на някого и когато жертвата разбере, се извиква „априлска риба!“. Възможно доказателство за този обичай се намира в поема от 1508 г. на френския поет и композитор Елоа д’Амервал, който споменава „априлска риба“. Това може да е връзка между рибата и наивността – или доказателство, че подобен обичай вече е съществувал през XVI век.

Третата теория също е свързана с Франция и объркване около календара. През 1564 г. младият крал Шарл IX предприема обиколка из страната и установява, че различните региони използват различни календари и празнични дати. Той издава Едикта от Русийон, с който определя 1 януари за начало на новата година. Според тази теория част от хората продължили да празнуват новата година през април и били подигравани като „глупци“, което поставя началото на традицията на шегите, разпространила се из Европа.

Още по-древни пролетни традиции

Макар тези теории да са спорни, всички те свързват празника с пролетта – време за закачки и веселие, което напомня за още по-древни ритуали.

В Древен Рим например се е празнувал фестивалът Хилария след пролетното равноденствие. Това бил карнавален празник, посветен на богинята на плодородието Кибела, при който хората се дегизирали и се забавлявали без ограничения. Римският историк Херодиан отбелязва, че „всеки може да се маскира като когото пожелае“ и да се шегува, прикривайки истинската си самоличност.

Други пролетни празници със сходен дух са индуисткият Холи, който включва закачки и игри, както и иранският Сизда Бедар – ден за безобидни лъжи и веселие, който може да датира още от 536 г. пр.н.е.

Дали някога ще бъде изяснено защо 1 април се е превърнал в Ден на шегата? Вероятно не. Както отбелязва фолклористът Алън Дандес през 1988 г., „повече от сто години изследвания не са добавили много към нашето знание и разбиране за този любопитен обичай“.

Ясно е обаче, че пролетта винаги е била време, в което хората търсят начин да се освободят от зимната монотонност и да се забавляват. Така че, независимо дали сте „априлска риба“ или просто първоаприлски шегаджия, вие сте част от една много стара традиция./БГНЕС