Спасението на давещите се

ПРОБЛЕМИТЕ НА ВЪЗПРОИЗВОДСТВОТО

Най-прикриваният проблем на страната, засега неизвестно защо, е състоянието на нацията. Научни институти, социолози, психолози, политолози, журналисти и политици не желаят да коментират това. Още повече преди и по време на избори. Ако им зададт въпрос отгонарят с пожелания, тюхкане и увъртане.  А когато един проблем се неглижира, прикрива, забранява или отрича, той се задълбочава, уголемява и накрая се стига дотам, че проблемът побеждава обществото. Друг е въпросът дали това се прави съзнателно или не. Има политици и от едните и от другите. Но резултатът е един и същ и това е по-важно и много по-тревожно.
Засега няма да коментирам повече това, защото трябва да се покаже самият проблем. Само ще цитирам американския президент Джордж Буш в изявление от 27 май 1991 г. :
"...Моралното измерение на американската политика изисква от нас да следваме такъв морален курс в света, при който да избираме по-малкото зло. Такъв е реалния свят, няма черно и бяло. Там има много малко морални абсолюти."
 Забележителен цинизъм!
При нас това се отнася и за вътрешната политика. Така се разрушават нашите идеали и стремежи. Прави ни лесно манипулируеми, неуверени, превръща ни в тълпа. А тълпата не протестира. Тя роптае.
Колкото и парадоксално на пръв поглед да звучи, аз смятам, че началото на този проблем започва с плановото унищожаване на българското село. 
Защо?
Селянинът е нормален човек. Той живее в реалния свят. Знае как се снася яйце, как плодното дърво добива плодове. Знае цената на пчелата. Той измерва нещата с прости материални мерки. Духовността и културата му са консервативни и практични. Те не понасят идеология и демагогия, защото манталитетът им е другоезичен. Затова и Маркс създава идиотската идея да се пролетаризира света, защото работникът е лесно монипулируем. Той зависи не от природата, а от работодателя и от масовата култура. Докато в селата хората се познават и съществува една здрава и проверена от нремето йерархия, то в града йерархията е създадена на основата на измислени правила и чрез масовата култура се роботизира мисленето на индивида. Неформалните лидери или се купуват и вкарват в играта, или се унищожават. Затова и в основата на марксизма беше пролетаризирането на селяните. У нас това стана с жестокост и кръв. Останалите в селата също се пролетаризираха, защото им беше отнета земята и бяха вкарани в ТКЗС-тата, за да станат наемни работници
Това започва още в началото на петдесетте години на миналия век от БКП с т. нар. "индустриализация" и особено със създаването на тежката индустрия със засилени темпове в една държава, която не се нуждае от нея в такъв грандомански и изкривен вид. При това се манипулираше българското общество, че механизацията и автоматизацията са най-скверното нещо на капитализма, защото води до безработица. Създавайки примитивна тежка промишленост потрябва много работна ръка в града. Но как да докарат в града хора, които живеят добре на село? Там влезе в употреба освен демагогията и политиката. Много е лесно да прокараш идиотска политика, която чрез национализиране на земята, мизерното заплащане на селскостопанската продукция и високото заплащане в промишлеността да изгониш хората от село и да ги заведеш в града. Обратният процес е труден и съмнителен. Нещо повече! Той не е планиран, изследван и желан.
И това е пагубно.
Селскостопанският труд е тежък и има много ръчен труд. Дори и техниката и автоматизацията не могат да поемат целия процес на земеделието и животновъдството. А след това следва преработка  и транспорт. Затова на село раждаемостта беше висока преди индустриализацията.
В града нещата не стоят така. Там основните парични средства отиват за изграждане на скъпо жилище, множество удоволствия, транспорт и скъпа храна. При тези икономически показатели е естествено в градовете да се ограничава раждаемостта, понеже от една страна няма нужда от работна ръка, като в същото време инвестирането в потомство е скъпо и времеизяждащо нещо.
Няма да се впускам в повече подробности засега, тъй като в момента не е необходимо.
Искам да поразсъждавам за това как се решава един такъв проблем.
Първото нещо, което трябва да се направи е да се създаде група от хора и институции, които да изучат проблема цялостно и в дълбочина. Там има икономика, индивидуална психология, групова психология, социология, етнология и култура. За тази цел трябва да се поставят задачи, които да наредят в крайна сметка пъзъла на решението на проблема. Това е една трудна, деликатна и бавна работа. За тази цел тя трябва да бъде издигната в ранг на държавна политика. При положение, че това е най-важният проблем на страната, естествено е да се създаде институцията първи вицепремиер без портфейл, който да координира, финансира и следи как върви този процес. В процеса трябва да се вземат предвид данъчното облагане на семействата и стоките за децата, образованието, здравоопазването, свободното време и ценностната система. Даването на минимална заплата за отглеждане на детето до двегодишна възраст и 150 лева еднократно за първолаците са една нищожна част от решението на този проблем. При положение, че проблемът не е проучен цялостно и задълбочено тези действия са по-скоро неглижиране на проблема и евтин популизъм. Това отлага решението и създава реална опасност от тежки обществени и държавни проблеми. Крясъците от рода "Бългрия загива!", "След 50 години българите ще са малцинство!" и други подобни само шокират публиката, но не довеждат до сериозно изучаване на проблема. Към държавния ни глава /тук много ми се иска да кажа "празна глава", но от възпитание няма да го кажа/ има една институция, която се нарича "Съвет по национална сигурност". Тази институция включва всички политически сили и държавни институции, които трябва да решават проблемите, включително и най-вече- този. При това това трябва да става поне веднъж в годината, за да се създаде стратегия за решаването на този изключителен въпрос и да се следи дали тя се изпълнява.  Убеден съм, че политиците в България,както сегашните, така и бъдещите, няма да искат възстановяването на българското село. Това не е невъзможно. При съвременните технологии жителите на селата могат спокойно да работят в селата си най вече като фирми в областта на селското стопанство, преработвателната промишленост и услугите. Но днешните и бъдещите политици не искат това.
Затова и Главата не го прави. Да ли не иска, някой го натиска да не го прави, или просто от глупост не мога да знам със сигурност, но и в трите случая това ще доведе до катастрофа. Моето мнение е, че у него са се събрали и трите фактора.  А отговорността няма да може потърсена от никого, защото няма да има от кого. Просто няма да има българи.
В момента България е в привиден хаос и се движи, уж, без посока. Но това не е така. Българските граждани съзнателно се обезкултуряват, дезинформират се и се прикриват реалностите. Което с други думи означава, че ние сме в състояние, или по-скоро в движение. Но това движение се нарича "свободно падане".
В нашите ръце е нашето собствено спасение.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.