Клюкарим, за да спечелим някого

Около 60% от разговорите между възрастни са свързани с някого, който не присъства в момента на беседата, а в по-голяма част от коментарите е налице и осъдителна нотка.
 
Въпреки доброто възпитание и липса на мотивация да бъдем злонамерени, хората продължаваме да си доставяме това удоволствие, пропито с чувство за вина...

Социални психолози откриха причината защо обичаме да клюкарстваме и "хвърляме кал" по някого зад гърба му.
 
Те обясняват, че клюкарстването гради социални връзки между хората, тъй като споделянето на общи "нехаресвания" създава по-силна връзка, отколкото позитивните разговори.
 
Така например двама души, които не се познават, ще се почувстват много по-близки, ако споделят един с друг нещо лошо за трети. Това е начин да демонстрираме чувството си за хумор, както и да си придадем важност.
 
Апетитът ни към клюкарстване е ненаситен, твърди литературният критик Никълъс Лезард. Ние се чувстваме така поласкани, когато чуем израза „Не казвай това на никого!“, след което, естествено, предаваме тайната на друг и "кой човек не би го направил?“, реторично пита Лезард.
 
Когато споделяме своето негативно отношение към някого, рискуваме да ни възприемат с недобри очи. В този смисъл клюкарстването показва доверие към този, на когото споделяме. От друга страна това е изпитан метод да спечелим събеседника си на наша страна и той ни довери своите съкровени мисли.
 
Според антрополога Робин Дънбар клюкарстването е жизненоважен фактор за развитието на човешкия мозък. Обяснението е, че езикът се появява, следвайки необходимостта ни да споделяме клюки.

Още любопитни новини за емоционално здраве можете да прочетете в Puls.bg.