Жълт кантарион срещу депресия

Най-малко 25 научно издържани и публикувани клинични изследвания доказват ефективността нажълтия кантарион в борбата с депресиите.

Ефектът му се дължи на активната съставкахиперицин - антибиотик и противовирусен агент. Но с това не се изчерпват функциите на съединението, то е мощен инхибитор на ензимадопамин бетахидроксилаза. Приемът на хиперицин от организма води до блокиране на този ензим и до значително повишаване на нивата на допамин – една от най-важните молекули, които контролират поведението, мотивацията, когнитивните способности, зависимостите и удоволствието.

В едно от последните изследвания върху хиперицина швейцарски учени опитват да определят оптималната доза от съединението, която оказва реално влияние върху психиката. 

Те експериментират с три различни концентрации при около 400 пациента, диагностицирани с класическа депресия. Приемът продължава шест седмици, като учените изследват влиянието на препарат, предоставящ 0,33 мг хиперицин дневно – стандартната доза в повечето билкови таблетки и хранителни добавки. 

След шестте седмици на ежедневен прием на хепарицин, 78% от стотиците участващи отбелязват значително подобрение по почти всички параграфи: по-качествен сън, повече енергия, засилен апетит, контрол над емоциите, понижаване на раздразнителността и апатията.

Но това било очаквано. Изненадващо за учените е само откритието, че в действието на трите концентрации няма съществена разлика – 0,17 мг дневно действат със същата сила, с която са полезни и концентрациите 0,33 мг и 1 мг. 

С една чаша правилно сварен чай от жълт кантарион се поемат между 0,10 и 0,15 мг хепарицин. По една чаша сутрин и вечер действат оздравяващо през по-студените и мрачни сезони като есен и зима. Освен антивирусния и антибактериален ефект, напитката помага заповишаване на настроението и се бори с депресивните състояния.

Препоръчително е да се купуват изсушени билки вместо таблетки, тинктури и други препарати. Каквото и да пише на опаковките им, в Европейския съюз няма действащ регулационен механизъм за стандартизация на тази билка. Различните й части – стъбло, листа, цветове и корени, съдържат различни концентрации на хепарицин, но биват смесвани произволно при продукцията на немедински препарати. Това предизвиква силно вариране в концентрациите на полезната молекула от таблетка до таблетка, което води до тотална липса на регулация в приема. При наличието на изсушена билка може да се определи коя нейна част ще се използва и колко "силен" ще бъде чая.

Макар да не са известни случаи на натравяне, е добре приеманата доза хиперицин да не надхвърля 2 мг дневно.

Още полезна информация за билки четете на Puls.bg