Скелетите не са страшни

Знаете ли девиза на ортопедите „Счупеното носи щастие!“? Да си счупиш кост обаче, за повечето хора е еквивалент на болки и обездвижване, а ежедневните ни движения са определено немислими без здрава опорно-двигателна система.  

 

В състава на тази система се включват костите, свързани помежду си в скелет, и мускулите. Скелетът, освен за подпомагане на движението, изпълнява и опорна и защитна функция. Образуваната от черепа кухина, например, служи за поместване на главния мозък, а гръдният кош обгражда и предпазва важни органи, като сърце, бели дробове и др.

 

Костите, от своя страна, са изградени предимно от костна съединителна тъкан, но в състава им участват още хрущялната, влакнестата и мрежестата съединителни тъкани. Когато в междуклетъчното вещество на тези тъкани преобладават органичните вещества (ранна детска възраст), костите се характеризират с еластичност и здравина. Често срещана гледка са бебета, които с усмивка и лекота захапват палчетата на крачетата си. С течение на времето обаче, в костите се натрупват минерални соли и това води до по-голяма твърдост, но и чупливост на костите. 

 

За да постигне своите качества, костната тъкан се състои от плътно и гъбесто костно вещество. Плътното костно вещество представлява подредени плътно една до друга пластинки, а гъбестото се характеризира с пластинки заграждащи малки кухини. Взависимост от местоположението и предназначението на съответната кост, както и от силите на натиск и опъване, които ѝ действат, съществува закономерност в подреждането на тези два вида костно вещество. Така се обезпечава оптималното съотношение на лекота и здравина на костта.