Кои органи заушката най-често засяга?

Резервоар и източник на инфекцията са хората – болни с изявена симптоматика, както и лица с атипично протичаща или латентна (скрита) форма на заболяването. Механизмът за пренасяне на инфекцията е въздушно-капков, като вирусът се изолира от слюнката на болен 5 дни преди проявата на симптомите до 5 дни след тяхното начало (основно около периода на подуване на слюнчените жлези).

 

Заболяването е повсеместно разпространено, с всеобща възприемчивост на населението и сравнително нисък индекс на контагиозност (заразност). Инкубационният период варира в рамките на 1 до 3 седмици, но средно е около 15-18 дни. След преболедуване се придобива траен имунитет срещу заболяването, а повторни епизоди са рядкост.

 

След изтичане на инкубационния период следва така нареченият продромален период, характеризиращ се с неспецифични симптоми – повишена телесна температура, главоболие, обща отпадналост, загуба на апетит и други. Последващи са симптомите от страна на околоушните жлези, които се подуват, стават болезнени, а кожата над тях става топла, зачервена и опъната. Възможно е и засягане на останалите големи слюнчени жлези – подезична и подчелюстна.