Смъртоносна бактерия превзема болниците ни, контролът е формален

Тревожни данни за болниците у нас - бактерия, устойчива на повечето антибиотици, се изолира в лечебни заведения в цялата страна. Интензивните отделения и урологиите са най-уязвими, защото поемат голям брой пациенти и тежки случай. За проблема сигнализират учени от Центъра по заразни и паразитни болести.

Бактерията се нарича “Клебсиела пневмония”. Щамът е агресивен и е резистентен на повечето антибиотици. Лечението е много трудно, продължително, а понякога, за жалост, е неуспешно. Учените предполагат, че щамът е навлязъл в българските болници от чужбина, тук е намерил благоприятна почва и е изместил почти всички други патогени.

Как става заразяването? Говорим за вътреболнични инфекции (ВБИ) или както е коректно да се казва – инфекции, свързани с медицинското обслужване - т.е. пациентът постъпва в здравното заведение за лечение и се заразява с бактерия по време на лечение на другото заболяване. 

Вътреболнични инфекции съществуват по цял свят и са неизбежни, но в България не се говори открито за тях. Подозрително малко са и регистрираните случаи, които са отчели здравните власти. 

Справка, направена от bTV показва, че за първото полугодие на 2025 г. са установени вътреболнични инфекции при около половин процент от преминалите през здравни заведения. По закон, лечебните заведения са длъжни да докладват тези случаи на РЗИ, а отделно РЗИ трябва да извършват планирани и внезапни проверки в лечебните заведения. Общо извършените проверки през първото полугодие на миналата година са над 2000, а издадените актове за административни нарушения на фона на хилядите проверки - 1.

Например, според скорошно изследване на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията в 31 държави, сред които и България, се сочи, че те са доста повече. У нас, на място, от центъра са установили, че всъщност 3,7% от пациентите имат поне една вътреболнична инфекция, а употребата на антибиотици е много по-висока от средното за Европа. 

Антимикробната резистентност у нас е над 2 пъти по-висока от средната за Европа и е най-високата на Стария континент. Експерти в областта правят такова допускане, от една страна. От друга - ефикасността на проверките на контролните органи.

Антибиотичната резистентност е един от най-сериозните проблеми пред съвременната медицина. Предполага се, че до 2050 г. бактериите ще станат резистентни на всички съществуващи антибиотици. А без антибиоцици, човечеството започва от нулата борбата с бактериите.

По следите на вътреболнична инфекция (ВБИ)

В края на април миналата година Тодор Савов е опериран в неврохирургията на варненската болница “Света Анна”. Лекуващият лекар уверява близките, че операцията е минала като “по учебник”. На петия ден е изписан, но състоянието му, според семейството, не било добро. Тъй като са от Добрич, докторът ги съветва конците да се свалят от медик на място.

“Той дойде, премахна конците и каза, че тук има бомбаж, колекция някаква и трябва да се обадя спешно на професора, който е бил лекуващият му лекар. Звъннах му тогава, каза - хубаво е, че фелдшерът му е изписал антибиотик, би трябвало всичко да е наред“, разказа близка на оперирания мъж.

Състоянието на Тодор обаче продължава да се влошава. Близките разказват, че звънят на лекуващия лекар във Варна почти всеки ден.  Пациентът все пак е приет в болницата и опериран отново, но състоянието му не се подобрява. 

“Аз говорих с професора и питах какъв е проблемът -той ми каза, че е бактерия, интерекокус фекалис, имаме я доказана чрез микробиологично изследване, че е назначена подходяща терапия и просто трябва да чакаме да се преборим с нея“, обясни Венета, близка на Тодор. Тодор умира във варненската болница “Св. Анна“ на 21 юли. В протокола от аутопсията, предоставен от близките, е посочено, че пациентът е получил сепсис и полиорганна недостатъчност. Изолирана е и бактерията “Клебсиела пневмония”.

Близките на Тодор подават сигнал до РЗИ- Варна и до Изпълнителна агенция “Медицински надзор“. И двете институции не откриват нарушения, но признават, че при починалия е установена вътреболнична инфекция. “Като се има предвид диагнозата на пациента, клиничната картина, характера на протичане, резултатите от микробиологичните изследвания, проведеното лечение след разширена антибиограма, придружаващите заболявания и съчетанието на множество рискови фактори на фона на ареактивност на пациента, се приема, че се касае за вътреболнична инфекция (ВБИ) на оперативната рана”, се посочва в документите на здравната инспекция.

Посочено е също, че служители на РЗИ-Варна са направили пълна проверка на клиниката и не са установили цитирам "патогенна флора".  В отговор на жалба от семейството на другата институция - Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ се посочва, че в изследванията на пациента са установени три бактерии: „В конкретния случай се касае за възникнала Вътреболнична инфекция, която, за съжаление, завършва летално“. От болницата отговориха на въпросите ни писмено, че в лечебното заведение са извършени три проверки по случая - вътрешна, на Регионалната здравна инспекция и на Медицинския надзор: „И при трите проверки няма констатирани нарушения и няма издадени предписания.“ Адвокати по медицинско право коментират, че съществува нормативна база за контрол над вътреболничните инфекции, макар и от 2005 година, но основният проблем, по техни думи, е занижен контрол.

Употреба на антибиотици

България е успяла да намали употребата на антибиотици в резултат на въвеждането на електронните рецепти за домашно лечение, но проблемът с резистентните микроби се задълбочава. “Когато най-често пациента не бива излекуван с един антибиотик, веднага, му се е включил втори. Но пак може да не е оптимизирана дозата и режима. Тя става резистетна и на него. Постепенно, многостъпално се стигат до тези паренрезистетни щамове, за които стана дума“, посочи доц. Иван Иванов, “Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“, НЗЦПБ. Учените отчитат, че основната причина за възникване и разпространение на вътреболнични инфекции е ниска хигиена, липса на достатъчно персонал и недостатъчен контрол. В столичната болница “Токуда“ се съгласиха да ни покажат какъв е редът, който спазват там.

“Мерките, които ние взимаме по отношение на инфекциите са голям комплекс от мероприятия, протоколи, алгоритми и различни други дейности. Регистрираме такива инфекции. При нас те са много нисък брой, единични инфекции. Често се появяват напоследък и резистенти микроорганизми. И ако някъде ви кажат, че нямат такива инфекции, това са неверни данни. Те съпътсътват медицинската дейност, принципно“ уточни Д-р Антония Корчева, ръководител на отдел “Болнична хигиена и епидемиология“ в УМБАЛ “Токуда“.

Ученият от Българската академия на науките проф. Радостина Александрова коментира, че над 70% от причинителите на ВБИ са устойчиви на антибиотици. По думите ѝ половината от вътреболничинте инфекции могат да се избегнат. В ЕС има около 90 хиляди смъртни случая заради този проблем в болниците.

“Едно от най-големите разпознати предизвикателства от СЗО, веднага след сърдечносъдовите заболявания. Заразяването може да стане през кожата, когато има нараняване. Много са уязвими хората, които в хода на лечението им е приложена инвазивна процедура. В България се правят проучвания, има данни за интензивното отделение на детска болница – за година и половина 9,5% от приетите деца са заразени с ВБИ”, добавя проф. Александрова.