Разпали се старият въпрос: кой може да се нарича германец

Американският вестник "Ню Йорк таймс" пише за шествията на антиислямското движение ПЕГИДА в Германия, като посочва, че те са наелектризирали и двете страни в дебата за имиграцията в страната и отново са разпалили дискусията за националната идентичност.

Обезпокоени от големия наплив на бежанци от Близкия изток, Африка и други региони на войни и размирици, все повече протестиращи се включват в ежеседмичните шествия на ПЕГИДА в Дрезден, надигайки глас срещу вредното според тях влияние на чужденците и особено на мюсюлманите върху националното културно-историческо наследство.

Но въпросите, повдигнати от ПЕГИДА, предизвикаха ответна реакция от онези, които отхвърлят посланието на това спонтанно възникнало движение и които искат Германия да е по-толерантна страна. И в хода на тези дебати отново се повдига въпросът, на който страната търси отговор от десетилетия: какъв всъщност е германецът?

Вестникът обръща внимание на аргументите на германския бизнес, според които демонстрациите на ПЕГИДА накърняват имиджа на Германия в чужбина и не помагат за привличане на квалифицирани имигранти, от каквито страната се нуждае. Тези аргументи срещат широка подкрепа, което се вижда от масовите контрашествия в подкрепа на имигрантите, пише "Ню Йорк таймс".

Отбелязва се и петицията на десетки видни германци като опит да се покаже, че германският елит е за открито, толерантно и мултикултурно общество.

По-нататък вестникът отбелязва, че антиимиграционни и антимюсюлмански настроения тлеят из цяла Европа в момент, когато хиляди бежанци прииждат по време на икономическа слабост и на нарастващи страхове, предизвикани от бруталните действие на Ислямска държава и на други екстремистки мюсюлмански групировки.

Въпреки авторитета й на най-мощна икономика на Европа Германия не е имунизирана срещу опасенията, на които ПЕГИДА даде гласност и според които имигрантите изцеждат обществените ресурси.

Надигането на антиислямското движение поставя и въпроси за езика, обичаите и религията, включително и това дали само тези, които говорят немски така добре, както местните, могат да бъдат смятани за германци. Вестникът привежда констатацията от петицията на политиците, учените и интелектуалците, според които в обществото е възникнал разрив. "Всеки втори запитан се изказва в полза на мултикултурността, но в същото време всеки трети иска по-смела изява на патриотични чувства, които изключват имигрантите", се казва в петицията.

След като подчертава, че дори канцлерът Ангела Меркел е надигнала открито глас срещу ПЕГИДА и ксенофобските настроения в страната, показвайки видимата еволюция на нейната партия през последните 15 г. по тези въпроси, вестникът се спира на резултатите от задълбочено проучване на Хумболдовия университет в Берлин, базирано на анкета сред 8270 души. Констатацията в проучването е, че "да си германец днес е нещо, което може да се научи и придобие", следователно вече не е въпрос на етнически произход.

В заключение "Ню Йорк таймс" отбелязва, че еволюцията на Германия към страна - смесица от култури и произход, е била демонстрирана и на световното първенство по футбол в Бразилия миналата година, където Германия спечели титлата с отбор, три от звездите на който имаха различен етнически произход. Всъщност 16 милиона днешни германски граждани имат имигрантско потекло, добавя авторът.
 

/БТА/