ЕС затъва, Орбан се издига

След като миналата година напливът от емигранти от Близкия Изток към Европа значително се увеличи, Унгария е в центъра на вниманието, отбелязва бившият финансов министър Симеон Дянков в анализ за ''Файненшъл Таймс''.

Причините са две. Първо, основния поток от сирийци и иракчани се опитват да достигнат до Германия, като първо пристигнат на гръцките острови, а след това пресичат през Сърбия и влизат в Унгария. Втората причина е, че унгарският министър-председател Виктор Орбан използва проблема, за да закърпи потъващата си популярност.

И така той прибягва до няколко трика – от построяването на 4-метрова стена по границата със Сърбия, през разполагането на войски, до забрана за мигрантите да влизат в ЖП гарите. А из цялата страна висят надписи, казващи на бежанците, че не са добре дошли.

Разбира се, няма съмнения в сръчността на Орбан като политик – той е единственият от Източна Европа, който за трети път става премиер. Нито пък някой се съмнява, че неговата твърда позиция по отношение на имиграцията е продиктувана от нарастването на популярността на крайнодясната партия Йобик, анализира Дянков.

А зад политическите му маневри на родна почва, лежат две по-дълбоки причини за резкия му отговор към бежанците.

На първо място, от 2010 г. насам, началото на вторият му мандат, Орбан се изправя пред критики от европейските лидери заради нарастващо авторитарния си стил. ЕС притискаше унгарското правителство заради намесите в независимостта на централната банка, заплахи към свободата на словото, използването на данъчната политика за да се осуетят чуждестранните инвеститори и политическите опоненти, а и за това, че подкрепя Путин в геополитическите му игри.

Сега обаче Орбан намери слабото място в реакциите на Европа към бежанската криза и използва момента, за да бъде чут. Европа твърде бавно обмисляше мерките, с които да подпомогне държавите, които първи приемат бежанците – Гърция, Италия, но също така и България, Унгария и Испания. Няколко срещи на високо ниво в Брюксел през последната година приключиха с минимален прогрес.

За себе си Орбан е прав. Европейските институции се провалиха да предприемат адекватни мерки след като стана ясно, че хуманитарната криза в Сирия и Ирак ще се разрасне. Той възприе това като още едно потвърждение за немощта на Европа, точно както и невъзможността на ЕС да се справи с гръцката криза.

Онова, от което се нуждае Европа, според Орбан, са волеви, решителни лидери – точно като него.

А втора причина за поведението на Орбан е очевидната липса на прогрес в неговите външнополитически приоритети: преориентирането към Русия като стратегически партньор.

Орбан се старае да бъде възприет в ЕС като емисар на Русия. Той яростно подкрепяше проекта на Газпром за Южен Поток. След отказът на България да участва в проекта и Путин обяви през декември 2014, че проекта се отменя, Унгария призовава най-силно за алтернативен проект.

Основното притеснение, което предизвиква унгарският отговор на бежанската криза е, че и други страни ще последват примера и ще загърбят хуманитарният си дълг, отбелязва Дянков. Примерите вече съществуват: България също строи ограда по границата си с Турция, за да предотврати нахлуването на бежанците в територията на страната. А миналият месец Македония разположи войски по границата с Гърция.

Тъжно състояние на нещата за страни, чиито граждани толкова дълго се бориха да бъдат свободни европейци, завършва анализа си Дянков.