Социалният асансьор не работи за бедните деца – в Германия

За всяко пето дете в Германия е илюзия, че това е "страната, където е хубаво да се живее", както се хвалеше самият канцлер Ангела Меркел по време на предизборната кампания. Тези деца израстват в бедност, с малки шансове да се измъкнат от нея, пише Франс прес.

Минава 15 ч., когато децата започват да слагат на масата чинии с внимателно нарязани чери домати и краставици. Както почти всеки следобед през седмицата те ще си поделят ядене, което са приготвили в социален център в Лихтенберг, Източен Берлин.

"Забелязваме го най-вече при тийнейджърите, много от тях ни казват: кога най-накрая ще можем да ядем? Не съм ял нищо през деня", разказва Патрик Таванти, представител на учреждението, управлявано от католическата фондация Caritas.
Техните родители не разполагат с финансови средства или време, за да им осигуряват редовно ядене, твърди той.

Тук децата се чувстват като у дома си. "Идвам почти всеки ден", доверява Лейла, в тийнейджърска възраст. "Можем да си бърборим, да готвим или се забавляваме."

Разрушителна спирала

В най-голямата икономическа сила в Европа икономиката е в подем и държавната хазна никога не е била толкова пълна.

Въпреки това около 20% от населението под 18-годишна възраст отраства в "относителна бедност", според министерството по въпросите на семейството - ново ведомство, подобно на онова във Франция, където икономическата конюнктура определено е по-малко благоприятна от доста дълго време.

Техните родители разполагат с под 60% от средния за германските домакинства доход. Това прави по-малко от чисти 1192 евро месечно за самотен родител и под 2355 евро за семейство с четири деца.

Тревожен факт в една страна, толкова горда, че е намалила безработицата до най-ниското й равнище след повторното обединение на Германия: над една трета от 2,8-те милиона бедни деца имат родители, които упражняват някаква професия, изтъква Хайнц Хилгерс, председател на Федерацията за защита на децата (Kinderschutzbund).

Отвъд материалната страна на нещата осъзнаването от едно дете, че принадлежи към едната пета бедни, е разрушително, отбелязва Клаус Хурелман, преподавател в училището по управление Hertie, частен университет в Берлин.

"Тогава се завърта цяла една спирала: децата се чувстват изключени, започват да изпитват срам, че не могат да ходят на екскурзии от училище или да канят приятели за рождения си ден. Те в крайна сметка губят увереност в себе си и се справят лошо в училище, тъй като материалната бедност е и бедност на образованието и културата", обяснява експертът.

Огромен икономически риск

"Сега имаме само един тийнейджър, който иска да изкара изпита за завършване на средно образование", свидетелства Патрик Таванти от Caritas.

Германските училища се затрудняват да интегрират тези деца, често произхождащи от многочислени семейства от чуждестранен произход или от домакинства с един родител.

"Забелязваме нарастваща нужда от храна, но и от помощ за домашните и четенето", обяснява Ларс Дитербранд, представител на Manna, семеен център и детска занималня в сърцето на Гропиусщат, бетонно берлинско предградие, което послужи като декор за филма "Аз, Кристиане Ф., на 13 години, дрогирана, проститутка..." през 80-те години на миналия век.

Подборът, който започва още след завършването на начално образование, често насочва най-бедните към мрежи, водещи до несигурни работни места.

Осъждайки в изследване "една бедност, която се наследява", фондация Bertelsmann отбелязва, че само едно малко малцинство от домакинствата - между 3 и 16% според категориите - успява да се изтръгне от условията, в които живее.

"Поколения бедни деца стават бедни възрастни и бедни родители", изразява съжаление Хайнц Хилгерс. Пропиляване на хора и "огромен икономически риск" в застаряваща Германия, предупреждава той.

Избиране на своя път

Новото правителство на "голямата коалиция", обединяваща консерваторите на Меркел и социалдемократите, обеща редица помощи, включително повишаване на семейните надбавки и повече детски занимални и училища да бъдат отворени през целия ден, за да улесняват достъпа на майките до работни места.

За Лиза Паус, депутат еколог в Берлин, нищо няма да се подобри, докато данъчната система, която е от периода непосредствено след Втората световна война, не бъде реформирана. Тя дава предимство на двойките с различни заплати, като по-ниската по правило е тази на жената, чиято роля по онова време е била основно да се занимава с децата.

Времената обаче се промениха и "бедността често идва, когато двойките се разделят", обяснява депутатката, подчертавайки, че подкрепата за семействата с един родител е недостатъчна.

Де факто 45% от децата, отгледани от един родител, по принцип майката, живеят в относителна бедност.

Истински напредък би било въвеждането на базов доход за всички деца, смятат някои от запитаните фактори. Скъпоструваща идея, каквото новото правителство, привързано към "светая светих" на бюджетното равновесие, съвсем не предвижда.

Министърката по въпросите на семейството Франциска Гифай съобщи, че през лятото ще бъде приет закон, целящ да засили структурите за прием на най-малките.

"Всяко дете трябва да избере само своя път, без значение от какво домакинство идва", прокламира социалдемократката Гифай, която е натрупала опит като кмет на проблемен берлински квартал.

Ларс Дитербранд, от благотворителната организация Малтийски орден, е оптимист, че министърката ще раздвижи нещата на национално равнище. "Може да прозвучи банално, но днешните деца са утрешните работници... и не трябва да се икономисва точно от тях", предупреждава той. 

/БТА/