Коронавирусът разкри стари рани на ЕС. Ще се окажат ли фатални?

Европейският съюз се е изправял пред и оцелявал при редица екзистенциални заплахи през годините, но коронавирусната епидемия разкри стари рани, които все още могат да се окажат фатални.

Дългова криза в средиземноморските страни, поредица от вълни от бежанци и продължаващата сага за Brexit разтърсиха европейския проект, но не го потопиха.

Те обаче може да са го оставили уязвим към ново заболяване.

"Бацилът се завърна", заяви бившият председател на на Европейската комисия и един от главните архитекти на съвременния съюз, Жак Делор, пред AФП.

"Климатът, който сякаш надвисва държавните и правителствените глави, и липсата на европейска солидарност представляват смъртна опасност за Европейския съюз", предупреди той.

Как се стигна до това?

Със сигурност Европа е континентът, който е най-силно засегнат от новата коронавирусна епидемия, пристигнала от Китай, с около 18 000 смъртни случая.

Но държавите-членки на ЕС също имат най-напредналата обществена здравна инфраструктура в света и общ 27-членен проект, който трябва да им помогне да издържат на бурята.

Президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен помоли националните столици да проявят солидарност, но кризата само подчерта съществуващите разделения.

Италия, Испания и Франция – най-тежко засегнатите държави досега, като случаите се разпространяват бързо – настояват Европа да намери начин за по-добро споделяне на финансовата тежест.

Но Холандия и Германия са скептично настроени, опасявайки се, че техните харчещи много южни съседи ще се възползват от кризата, за да стимулират обединяването на правителствените дългове в еврозоната.

Така наречените "коронаоблигации" биха били, с оглед на по-пестеливите северни икономики, задна врата към "еврооблигациите", които биха могли да подкопаят стабилността на единната валута.

Те не искат южните страни да се възползват от по-евтините лихви, освен ако не могат да бъдат принудени да играят по строгите правила за публичните разходи, точно както северните.

Независимо от икономиката в дилемата, спорът разкри горчив разкол между столиците на членовете и публично се използва доста остър език.

Италианският премиер Джузепе Конте заяви, че той и германският канцлер Ангела Меркел са имали “не просто разногласия, а твърда и откровена конфронтация” по време на видеоконференция в четвъртък.

"Ако Европа не се изправи пред това безпрецедентно предизвикателство, цялата европейска структура губи своя смисъл за хората", каза Конте пред финансовия вестник Il Sole 24 Ore.

Напълно невежи

По традиция ЕС постига най-големите си крачки напред, когато Франция и Германия работят заедно, но по въпроса за дълга Франция застава на страната на южните си съюзници.

"Няма да преодолеем тази криза без силна европейска солидарност по отношение на здравето и бюджета", каза френският президент Еманюел Макрон пред италианските вестници.

"Това може да включва капацитет за поемане на общ дълг – както и да бъде наричан – или увеличаване на бюджета на ЕС за осигуряване на реална подкрепа за най-тежко засегнатите страни".

И двата варианта пресичат червените линии на пестеливия север, който вече се бори за ограничаване на дори скромните увеличения на оперативния бюджет на Брюксел за следващия седемгодишен цикъл.

Меркел управлява Германия като част от коалиция между нейната консервативна партия и лявоцентристите – по-благосклонни за по-големите разходи – и говори предпазливо публично.

Но Нидерландия не крие своето противопоставяне на каквото и да било разпределяне на тежестта на дълга, което вбесява партньорите й.

"Ние сме против това, и не само ние и не мога да предвидя обстоятелства, при които бихме променили тази позиция", заяви холандският премиер Марк Рюте след срещата в четвъртък.

"Що се отнася до еврооблигациите, не само Холандия, много други са против, защото това би довело еврозоната в друга сфера", каза той пред журналисти по време на конференция.

"Това би означавало преминаване на границата, Рубиконът, в еврозоната, която е по-скоро съюз за трансфер", каза той, като предположи, че това ще означава пестеливите страни да субсидират дефицита на други.

Много европейски лидери бяха раздразнени от позицията на Хага, но най-откровен беше премиерът на Португалия Антониу Коща.

"Този тип реакции са напълно невежи и тази повтаряща се дребнавост напълно подкопава онова, което изгражда духа на Европейския съюз", каза той, цитиран от БГНЕС.

Дори в Германия нарастват опасенията, че това може да не е най-доброто време за бюджетен догматизъм.

"Ако сега не сме подготвени да споделяме богатството си, тогава не знам накъде се е насочила тази Европа", притеснява се бившият германски външен и финансов министър Зигмар Габриел в коментар във в. "Билд".