Див запад в средата на Европа: Как двама германци обидиха България и Румъния

България и Румъния изпълняват всички критерии за присъединяване към Шенген. И то от цели 11 години. Това бе общата позиция на Европейската комисия и на всички партии в Европарламента, изказана по време на дебат в Страсбург.

Изненадващо обаче двама евродепутати от Германия използваха полагащата им се 1 минута, за да обидят двете страни, пишат от "24 часа". На фона на почти еднаквите изказвания как е крайно време гражданите България и Румъния да пътуват свободно, депутатът от партия “Идентичност и демокрация” (ИД) Гунар Бек изрично подчерта, че според “Трансперънси интернешънъл” двете страни не само не постигат напредък в борбата с корупцията, но ситуацията дори се влошава. “Вместо да разширяваме Шенген с 3 корумпирани държави (очаква се решение и за Хърватия - б.а.), трябва спешно да го преосмислим с разширяване на проверките по вътрешните граници и ефективна защита на външните”, каза Бек. Според него приемането на двете страни ще засили масовата миграция в ЕС, а и те все още са податливи на корупция.

“Към колегата от Германия искам да кажа, че всички канали за нелегални мигранти в Европа са немски”, му отговори българският евродепутат Андрей Слабаков.

Друг германец също от ИД продължи с провокациите като разказа как пътувайки из Румъния на път за Украйна бил силно изненадан от лошата инфраструктура.

“Румъния е дивият запад на Европа"

"Див запад в средата на Европа. Как е възможно тази страна да е членка на ЕС? В Украйна имаше много по-добра инфраструктура и ред. Никой ли не видя това, когато приемаха Румъния?”, попита Гуидо Рейл. С България той се заяде по повод границата с Турция, която по думите му дълги години била в ръцете на мафията. Сега те си я върнали, но това означава че мафията просто вече носи униформа. “Когато в корупционни държави се изливат пари се смята, че нещата ще тръгнат към по-добро. Не - парите просто се използват за корупция.

България и Румъния не трябва да бъдат нито в ЕС, нито в Шенген”, категоричен бе Гуидо Рейл.

И двамата германци бяха критикувани за острите си думи както от председателката на заседанието, така и от голяма част от евродепутатите. За да стане факт влизането в зоната за свободно пътуване е необходимо единодушие сред всички членки на ЕС. Очаква се да има гласуване по темата на срещата им на върха на 15 и 16 декември

По време на дебата стана ясно, че няколко държави, сред които Германия и Франция преди време изразили безпокойство, но сега и Еманюел Макрон и Олаф Шолц подкрепят раширяването. Нидерландия обаче все още е против. “Тази негативна позиция не може да бъде оправдана. Призовавам премиера Марк Рюте да не прилага двойни стандарти и на България и Румъния да бъде дадена зелена светлина”, заяви от трибуната нидерландката София инт Велд от “Обнови Европа”. Тя беше и председателка на мониторинговата група от ЕП, която оценяваше на място състоянието на върховенството на закона у нас миналата година.

Европейската комисия изцяло подкрепя присъединяването на България и Румъния към Шенген. "Надяваме се най-сетне през декември Съветът на ЕС да вземе историческото решение и нека гражданите на България, Румъния и Хърватия да споделят с нас едно от най-големите постижения на интеграцията ни”, увери за пореден път зам.-шефът на ЕК Маргаритис Схинас. Той даде много висока оценка за “работата на българските и румънските колеги и за това как се справят с управлението на границите. Те бяха за пример при вълната от укрански бежанци. Ние сме горди с тях.”

Същата позиция дойде и от най-голямата партия ЕНП. “България и Румъния са готови за Шенген и от от 2011 г. насам все още чакат зелена светлина от съвета. 11 години без никакъв напредък. Това е неприемливо, ние както и останалите партии в Европарламента напълно подкрепяме присъединяването им. Мястото им е там. За нас няма граждани първа и втора ръка, няма обективни причини за отказ от приемането им в Шенген. Искам да уверя приятелите ни от София и Букуреш, че се ползват с пълната подкрепа на ЕНП”, каза председателят на партията Манфред Вебер.

Така разширяването на пространството бе подкрепено от голяма част от ЕП. Изказвания имаше и от всички български евродепутати. По-рано те излязоха с обща декларация с кратък преглед на техническата готовност за опазването на външните граници от България и Румъния, потвърдена от ЕК още през 2011 г. “До този момент обаче, решението на съвета остава изцяло политическо. То се крие зад бюрократични аргументи, като изтъква причини, които не са пряко свързани с управлението на границите”, пишат 17-те български представители.

Резолюция обаче не бе планирано да се приема в сряда, а на пленарната сесия на 17-20 октомври.

Понастоящем всички държави членки на ЕС с изключение на България, Хърватия, Кипър, Ирландия и Румъния са част от Шенген. Членовете на ЕП многократно са призовавали България и Румъния да бъдат изцяло приети в Шенген, като в резолюцията по темата от 2018 г., резолюцията от 2020 г. относно състоянието на Шенген в контекста на пандемията и доклада от 2021 г. относно функционирането на Шенгенското пространство.