Защо Орбан тръгна на своя собствена мисия за мир?

Унгарският президент Виктор Орбан няма свой собствен мирен план, но през последните две седмици обиколи Киев, Москва, Азербайджан, Пекин, Вашингтон и дори Мар-а-Лаго с еднолична мисия, която разгневи лидерите на ЕС и САЩ.

"Мирът в руско-украинската война няма да дойде от само себе си, някой трябва да го направи", обявява той във видеоклипове, които публикува ежедневно на страницата си във Facebook.

Той е остро атакуван както от Брюксел, така и от Вашингтон за това, че нарушава единството на ЕС и НАТО и се присламчва към Владимир Путин и китайския лидер Си Дзинпин.

Малцина оспорват основния му аргумент, че не може да има мир без миротворци. Но близките му икономически отношения с руския президент го уличават в това, че действа като марионетка на Путин.

Десният унгарски премиер твърди, че прекратяването на огъня, обвързано с конкретен краен срок, би било начало.

"Аз не преговарям от името на никого", каза той пред унгарското радио по време на кратка спирка в Будапеща между посещенията при Владимир Зеленски в Киев и Путин в Москва.

През следващите шест месеца Унгария ще бъде ротационен председател на Европейския съюз.

Орбан последва първото си посещение в Киев след началото на войната с първото пътуване на лидер на ЕС до Русия от април 2022 г. насам. Това посещение в Кремъл явно разгневи европейските му партньори.

Шарл Мишел, ръководител на Европейския съвет на 27-те правителства от ЕС, заяви, че ротационното председателство не дава мандат за ангажиране с Русия от името на ЕС.

Орбан призна, че случаят е такъв, но настоя: "Изяснявам фактите... Задавам въпроси".

В Киев той зададе "три или четири въпроса" на президента Зеленски, "за да можем да разберем неговите намерения и къде е червената линия, границата, до която той може да стигне в интерес на мира".

Той също така беше щедър в похвалите си към други двама съюзници - Си Дзинпин и турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Срещайки се с Ердоган при пристигането си на срещата на върха на НАТО във Вашингтон, той говори за него като за "единствения човек, който досега е контролирал споразумение между Русия и Украйна", визирайки вече несъществуващото споразумение за зърно в Черно море.

"Китай не само милее за мира, но и е предложил редица конструктивни и важни инициативи [за преодоляване на войната]", казва той за усилията на президента Си Дзинпин, според китайските държавни медии.

Последното посещение в рамките на вихрената му обиколка беше при кандидата за президент Доналд Тръмп, друг близък съюзник, когото той силно подкрепя, за да спечели отново през ноември, и когото нарича човек на мира.

В едно интервю той заяви, че по време на четиригодишния мандат на Тръмп като президент "той не е инициирал нито една война".

Това беше забележително пътуване в светлината на международното внимание за лидера на малка източноевропейска държава с 9,7 млн. жители. Но кого цели да впечатли и може ли да има някакъв ефект?

Досега Виктор Орбан имаше сравнително лоша година, като през февруари загуби двете най-изявени жени-политици в партията си заради скандал и стана свидетел на появата на първия си сериозен претендент от повече от десетилетие - Петер Магяр.

През юни партията "Фидес" на Орбан спечели впечатляващите 45% на европейските избори срещу 30% за тримесечната партия "Тиса" на г-н Магяр.

Но той загуби повече от 700 000 гласа (един на всеки четири) в сравнение с последните парламентарни избори през 2022 г.

За първи път той не изглежда непобедим.

Какъв по-добър начин да покаже на унгарците, че техният лидер все още е силен, от това да дефилира по световната сцена, в глобална обиколка "за постигане на мир"?

Мисията му беше насочена и към международната общественост в седмицата, в която новата му група "Патриоти за Европа" (ПФЕ) в Европейския парламент привлече 84 евродепутати от предимно крайнодесни партии от 11 държави.

"Патриоти за Европа" се превърна в третата по големина фракция в парламента.

Посещението на Орбан в Москва му донесе възторжени похвали от страна на руснаците: "Приемаме го много, много положително. Смятаме, че то може да бъде много полезно", заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

В САЩ бяха по-малко впечатлени.

"Бихме приветствали, разбира се, действителна дипломация с Русия, за да стане ясно на Русия, че трябва да зачита суверенитета на Украйна, че трябва да зачита териториалната цялост на Украйна", заяви говорителят на Държавния департамент на САЩ Матю Милър. "Но това съвсем не е това, което изглежда, че представлява тази визита на Орбан".

В същото време САЩ приветстваха първото посещение на Орбан в съседна Украйна след началото на пълномащабната руска инвазия.

Унгарският лидер не разкри почти нищо за действителното съдържание на разговорите си в Киев, Москва или Пекин.

Изтеклата версия на писмото му до Шарл Мишел, изпратено от Азербайджан, предлага някои насоки.

Путин е готов за прекратяване на огъня, казва Орбан на председателя на Европейския съвет, при условие че това не дава възможност на Украйна да реорганизира армията си на фронтовата линия.

Три дни по-рано, на 2 юли в Киев, украинският лидер използва подобен аргумент, като каза на Орбан, че руснаците ще злоупотребят с всяко прекратяване на огъня, за да прегрупират нахлуващите си сили.

Орбан очевидно е бил "изненадан", че президентът Зеленски все още вярва, че Украйна може да си върне загубените територии.

Според изтекло писмо Владимир Путин е казал на Орбан, че "времето е в полза на руските сили".

Пристигайки във Вашингтон няколко дни по-късно, Орбан публикува още един видеоклип във Facebook, в който заявява, че ще отстоява позицията, че НАТО "трябва да се върне към първоначалния си дух: НАТО трябва да печели мира, а не войните около него".

За разлика от съюзниците си от НАТО Виктор Орбан разглежда продължилата две години и половина война на Русия в Украйна като гражданска война между две славянски нации, удължена от подкрепата на САЩ за едната от тях.

Едно нещо, с което вероятно е съгласен е, че тази есен конфликтът само ще се задълбочи.

Победата на Тръмп на президентските избори през ноември, смята Орбан, ще принуди украинците и руснаците да седнат на масата за преговори.

Анализът е на Ник Торп за BBC