Русия – ключовият "продавач на страх" в света

След преизбирането си Путин няма да отстъпи. Превърнал се в ключов "продавач на страх" в света, той няма да отстъпи тази роля нито на Ислямска държава, нито на КНДР, е уверен политоголът Иван Преображенски.

Според източния календар наближаващата 2018 ще бъде година на кучето, традиционно свързвано с вярност. Без съмнение и Русия тази година ще остане вярна на избрания през 2014 г. курс към конфронтация. Възможностите й впрочем се топят, съответно противопоставянето със Запада може да добива различни форми, пише Иван Преображенски, Дойче веле.

Конфликтът със Запада няма алтернативи

През 2018 г. Русия няма да тръгне към "нормализиране" на отношенията със САЩ и със Запада като цяло. Дори ако Владимир Путин пожелае да постъпи така, в момента просто е лишен от избор. Москва сама се вкара в задънена улица и може да се измъкне само с цената на сериозни отстъпки. Обаче гледа "да не се изложи".

За да започне ремонт на отношенията, Кремъл трябва например да спре натиска върху Украйна или да имитира някакви преговори за Крим. Или поне "да обърне гръб" на сирийския диктатор Башар Асад. Доколкото идната година ще протече под знака на борба за обединяване на Сирия под някакво общо знаме.

Но Съветът на федерацията ратифицира вече споразумение за използване на морската база в Тартус, руснаците си запазват и летище Хмеймим. Ако се вярва на секретаря на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев, хора от Русия две години са бранели териториалната цялост на Сирия. И днес Москва вижда в тази страна своя зона на влияние в Близкия изток, която смята не само да укрепва, но и да разширява.

Както показа 2017 г., подобно влияние може да се използва като силен аргумент в преговори. И то не само с колективния Запад, но примерно с Турция, Иран или Израел. В очите на Кремъл е просто неизгодно да се откаже от него, за да поднови нормалните връзки.

Експанзионистичната политика се услажда на Русия и тя най-вероятно ще развива мрежата си от военни бази в чужбина и през 2018 г. Тя настойчиво е канена в Судан, където се води перманентна гражданска война. Може "да се отбие" и в Либия, където властват няколко враждуващи групировки. Или още по-тясно да се сприятели с Египет.

Както впрочем стана в навечерието и по време на Карибската криза, в базите на чужда земя може да се появят и ракети. 2018-а навярно ще е последната година, когато е в сила Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег от 1987 г. - след подписването му от Горбачов и Рейгън той бе сред основните гаранции, че в света няма да започне нова оръжейна надпревара.

Не бива да ни утешават изявленията на Путин, че на Русия не й достигат финансите за нова надпревара във въоръжаването. Пари няма, но те се държат успешно *.

Търговци на страх

Русия ще продължи и информационните войни. Кремъл няма какво да губи след обвиненията откъде ли не, че се опитва да повлияе върху вотове в чужбина - от президентската кампания в САЩ чак до референдума в Каталуния, а думите "руски хакери" май са се превърнали в "мем на годината" 2017.

И защо ли да спира с такова реноме. Изгубени са надеждите да се изчисти от обвиненията, затова пък, кой знае, може наистина сполучливо да повлияе на нещо и да смени в свой интерес властта тук или там в Европа.

Но главната причина Русия да не спре информационните войни през 2018-а е, че основната й цел съвсем не е да измами някого, а да създаде информационен хаос. Тъкмо това е прословутата "търговия със страхове". Страхът отнема сили, поражда панически нагласи. И в тази атмосфера дори държава като Русия - с реално скромни ресурси в сравнение със Запада, може да остане силен играч в международната политика.

Кремъл няма накъде да отстъпва

А именно през 2018 г., след преизбирането на Владимир Путин и въвеждането на нови санкции, руските власти ще бъдат поставени в истинска изолация - като властите в Иран или дори управниците на Северна Корея. Това съществено улеснява управляващата класа в избора на посока за развитие на страната.

Щом няма накъде да отстъпваш, всички решения стават по-сурови, по-резки, а натискът отвън обикновено има обратен ефект. Това със сигурност ще се отрази на външната политика, която окончателно ще стане огледало на вътрешното положение в страната. И през 2018 г. Русия окончателно, вече не в текста на разни там "стратегии", а на дело ще се превърне от партньор на Запада (по отделни въпроси) в негов стратегически противник. И западните политици, които се залъгваха с илюзии дори след анексията на Крим, ще трябва да свикнат с тази мисъл.

* "Пари няма, но вие се дръжте" - така руски медии предават в съкратен вид реплика на премиера Дмитрий Медведев от 2016 г. към пенсионерка, оплакала се от беднотията - б. пр.

/БТА/