Кои събития да следим през новата 2018 г.?

Професионалните предсказатели обичат да казват, че правенето на прогнози е трудно. В края на 2017 г. обаче ето някои ключови теми и въпроси, които изглежда ще оформят глобалните събития през следващата година, пише Питър Апс* от Ройтерс.

1. Ще бележи ли разследването на Мълър за Русия края на президентството на Тръмп?

Президентът Доналд Тръмп не очакваше да бъде определен от сп. "Тайм" за "Мъж на годината" за 2017 г., но 2018-а може да бъде годината, в която да получим по-ясна представа за наследството, което ще остави той.

Първо, би трябвало да стане ясно каква точно полза има от разследването на прокурора Робърт Мълър за предполагаем таен сговор с Русия на изборите през 2016 г. По-нататъшните арести на видни фигури може да бъдат признак, че следователите са получили полезна информация от ключови хора, които сега им помагат в тяхното разследване, в частност бившия съветник по националната сигурност Майк Флин и сътрудника на Тръмп Джордж Пападопулос. Засега имаме много слухове, но почти никакви подробности.

Истинският въпрос е дали Мълър може да събере доказателства срещу Тръмп за заговор. Ако прокурорът не може да стигне до самия Тръмп, някои от проблемите на Тръмп може да започнат да се разсейват. Ако обаче стане ясно, че президентът или хора от обкръжението му са се опитали да изкривят правосъдието, тогава ситуацията рязко ще се промени. Политическите експерти в САЩ буквално са единодушно убедени, че републиканците няма да предприемат импийчмънт срещу Тръмп през 2018 г., но тези сметки може да се променят, ако демократите успеят да се възползват от непопулярността на републиканците на междинните избори през ноември и спечелят мнозинство или в Сената, или в Камарата на представителите.

2. Дали Тръмп или Северна Корея ще рискуват да отидат по-далеч от гръмогласните заплахи и перченето и ще пристъпят към военни действия.

В много отношения вероятната траектория на събитията около Северна Корея е по-лесна за предвиждане. Въз основа на събитията досега изглежда почти сигурно, че Ким Чен Ун ще продължи да изпробва все по-мощни бомби и ракети. С увеличаването на способността на Пхенян за нанасяне на удар по континенталната територия на САЩ Вашингтон ще става все по-агресивен, но вероятно все пак ще продължи да не изпитва желание да нанесе удар, който може да предизвика опустошителен пожар.

Остават обаче някои непредвидими фактори. Най-очевидният е дали Тръмп ще пренебрегне предупрежденията, които идват от Пентагона и други места, и ще се опита да обезглави режима и оръжейната програма на Ким с военни средства.

Засега и Япония, и Южна Корея продължават да са крайно предпазливи към идеята за едностранен удар на САЩ, а Южна Корея многократно е заявявала, че би желала да наложи вето върху подобни действия.

Отдавнашният съюз на Вашингтон с Южна Корея означава, че Тръмп би трябвало, поне на теория, да получи съгласието на Сеул, преди да се опита да свали севернокорейска пробна ракета, използвайки регионални наземни прехващачи. Подобна стратегия би била доста рискована - доверието към Вашингтон би пострадало, ако прехващащата ракета пропусне целта си.

Наред с ядрената заплаха не омаловажавайте увеличаващите се кибервъзможности на Пхенян. Предполагаемите му усилия за проникване в електрическата мрежа на САЩ може да прераснат в парализиращи нападения срещу важна инфраструктура.

Също така дръжте под око Русия и Китай. Засега Москва широко подкрепя ядрените амбиции на Пхенян, а Пекин е много по-предпазлив. Промяна в позицията на едната или другата страна може да окаже силно влияние върху мисленето на Ким. Каквото и да се случи, очаквайте още перчене и още санкции.

3. Ще достигнат ли многобройните кризи на Европа точка на пречупване?

Тази година беше променлива за Европа. След шока от гласуването за Brexit през 2016 г. Франция и Холандия отблъснаха изборни предизвикателства от крайната десница. Изборите в Германия през септември обаче доведоха до намаляване на подкрепата за канцлера Ангела Меркел и борба за съставяне на жизнеспособно коалиционно правителство. Това означава, че може да се наложат нови избори в страната догодина.

Изненадващо силното представяне на подкрепящите независимостта на Каталуния партии на изборите през декември означава, че вътрешното напрежение в Испания ще продължи през следващата година, а все по-вероятно изглежда да има нов референдум за независимост.

Проблемът е, че никоя от трудностите на континента не е изчезнала - недоволството от правителствените политики за миграцията, продължаващата борба за запазване на блока на единната валута и, разбира се, продължаващата травма как да проработи Brexit.

Важността на последния въпрос ще се увеличи с течение на годината, когато преговарящите от Великобритания и ЕС се опитат да превърнат предварителното споразумение от декември в работеща сделка, преди Великобритания да напусне съюза през март 2019 г. Този напредък неизбежно ще се натъкне на проблеми, а ако се провали напълно, остава вероятността от нови избори във Великобритания или дори още един референдум.

Крайната десница също не е изчезнала. Резултатите от местните и националните избори в Белгия, Чехия, Холандия, Финландия, Унгария, Ирландия, Италия и Швеция ще бъдат наблюдавани за признаци за засилване на позициите на популистите.

4. Ще избухнат ли нови конфликти, след като Америка губи влияние в Близкия изток?

Въпреки цялата врява след решението на Тръмп да премести посолството на САЩ в Израел от Тел Авив в Ерусалим през 2018 г. Америка вероятно ще се отдалечи от центъра на събитията в региона.

Силите на САЩ ще продължат да прочистват остатъците от "Ислямска държава" и други въоръжени групировки, но Вашингтон все повече ще отстъпва на задно място за сметка на водещите регионални сили Саудитска Арабия и Иран, когато става дума за направляване на събитията. При положение че Иран, изглежда, увеличава влиянието си в Ирак и Сирия тази година, очаквайте сунитска Саудитска Арабия и нейните съюзници в Залива да отвърнат още по-силно на шиитския си съперник.

Войната в Йемен вероятно ще продължи да бъде най-кървавият театър - хуманитарна катастрофа, до голяма степен невидима за външния свят. Освен това някои анализатори смятат, че Рияд вече дискретно насърчава Израел да обмисли нова война в Ливан за отблъскване на иранския съюзник Хизбула.

Друга история, която си заслужава да се наблюдава, ще бъде стремежът на кюрдските групи за по-голямо влияние в Турция, Сирия и особено Ирак, където напрежението стана особено силно след референдума за независимост през септември.

5. Ще има ли през 2018 г. нарастващи предизвикателства за властта в Русия и Китай?

Като цяло 2017-а беше добра година за лидерите в Москва и Пекин. Западът остана затънал във вътрешна клинична криза, но китайският президент Си Цзинпин и руският Владимир Путин никога не са изглеждали в по-добри властови позиции.

Под повърхността обаче тези предположения вече са подложени на изпитание. В Русия през 2017 г. имаше поредица от антиправителствени и антикорупционни протести, а Путин несъмнено ще се надява следващата година да избегне повторение на някоя от малкото перспективи, които може да усложнят президентските избори, които той изглежда със сигурност ще спечели. Избирателната активност обаче може да намалее - претендентът и борец срещу корупцията Алексей Навални призова за бойкот тази седмица, след като му беше забранено да се кандидатира срещу Путин.

В Китай Си Цзинпин си осигури позицията на най-могъщия китайски лидер от времето на Мао на провеждащия се веднъж на пет години конгрес на комунистическата партия през септември. Там обаче също има признаци на дискретно нарастващо недоволство и протест, особено в Хонконг.

Не очаквайте в нито една от двете страни да има сеизмични промени догодина заради тези тенденции. Но си заслужава те да бъдат наблюдавани, защото може да насочат вниманието към много по-важни неща, които предстоят.

*Питър Апс е коментатор на Ройтерс по глобалните въпроси. Изразените тук мнения са лично негови.

/БТА/