Чия игра е готова днес да подкрепи Москва в Украйна?

2018 година няма да е лесна за Украйна. Четиригодишният период, изтекъл след Революцията на достойнството, изисква от днешната власт решителни действия - а по-точно резултати. Войната в източните региони, тоталната корупция на всички властови равнища, липсата на качествени промени в живота формират сериозни протестни нагласи в обществото. Екипът на Петро Порошенко, разчитащ през 2019 г. да спечели отново президентските избори, е изправен пред трудна задача: през новата година не само да търси врагове в украинската политика, но и да демонстрира постижения, пише Серхий Руденко, "Дойче веле", руска редакция.

"Мъждеещият" конфликт в Донбас

2017 година не успя за жалост да донесе очаквания мир в Източна Украйна. Независимо от многото примирия, натиска на Европа и САЩ върху Русия и голямото освобождаване на пленници войната в Донбас продължава. Кремъл не желае да изпълнява договореностите от Минск. "Мъждеещият" конфликт в Луганска и Донецка област е твърде удобен за Москва. Путин, от една страна, все тъй се пазари за Украйна с Ангела Меркел, Еманюел Макрон и Доналд Тръмп, а от друга - в навечерието на президентските избори показва на хората в Русия твърдия дух на Владимир Владимирович.

Едва ли ни очакват през новата година промени в руската позиция за Донбас. Путин и западните посредници навярно ще настояват Киев да изпълни поетите ангажименти - да предостави специален статут на ред райони около Донецк и Луганск, да проведе местни избори и т. н. Украйна вече е готова с отговора: след новогодишните празници се предвижда приемането на закон за деокупация на Донбас, определящ между другото и статута на Русия като страна-агресор. С една дума, Киев и Москва ще оставят на дипломатическата "люлка" въпроса за Донбас. Това е приемливо за Русия засега, а за Киев - не, но той е принуден да играе по правилата на Путин.

Странно наистина, но ситуацията в Донбас може да се промени заради предстоящите президентски избори в Украйна. Политик, който сполучи да постигне мир в източните региони, явно ще има добри шансове да спечели вота през 2019 г. А източноукраинският конфликт няма как да бъде решен без активно участие на Русия.

Чия игра е готова днес да подкрепи Москва в Украйна? Играта на Порошенко, на Юрий Бойко - съпредседател на партията "Опозиционен блок", на бившата премиерка Юлия Тимошенко, на Виктор Медведчук - лидер на общественото движение "Украински избор-право на народа", или на Серхий Тигипко, водач на партията "Силна Украйна"? Днес е трудно да се каже. Но това очевидно ще стане ясно още през 2018 г.

Ще вземат ли антикорупционерите надмощие над корупционерите?

Украйна навлиза в 2018 г. на фона на остра конфронтация между Националното антикорупционно бюро (НАБУ) и "старите" силови ведомства. Преди три години украинските политици говореха с гордост за най-доброто си в света антикорупционно законодателство, за прогресивното електронно подаване на декларации от служителите и т. н. Човек да помисли, че до година-две Украйна завинаги ще се отърве от продажни, крадливи политици и чиновници. Реалността, уви, излезе различна. "Кръстоносният поход" срещу корупцията, оглавен от НАБУ, се сблъска с една здраво циментирана кръгова система.

Няма шега, НАБУ посегна на нещо свято - арестува действащия шеф на държавната данъчна служба Роман Насиров, заподозря в незаконни действия главата на ЦИК Михайло Охендовски, откри разработки срещу депутати от провластови групи в Радата. И независимо кой разправя, че детективите-антикорупционери нарушавали закона, миналата година те станаха същински народни герои. Властимащите пък изгубиха инстинкта си за самосъхранение. Виждат го не само детективите от НАБУ, но и обикновените украинци.

Новата година се очертава решаваща в конфронтацията между борците с корупцията и корупционерите. Въпросът е поставен ребром: ще остане ли на власт днешната клептокрация или ще бъде свалена. Изходът от тази битка до голяма степен зависи от президента Петро Порошенко, генералния прокурор Юрий Луценко и шефа на Службата за сигурност на Украйна Васил Грицак. А да не забравяме, че през 2018 г. започва работа Държавното бюро за разследване, което ще подхване украинските топ корупционери. Не е изключена и появата на Антикорупционен съд, за чието създаване настояват Западът и опозицията. Всичко това, да се надяваме, ще осигури победа над корупцията в Украйна.

"Терминатор" за Порошенко

През новата година в Украйна стартират неофициално две изборни кампании - президентска и парламентарна. И макар изборите да са чак през 2019, изходът им явно много ще зависи от събитията през 2018 г. Сред основните претенденти за поста държавен глава е днешният президент Петро Порошенко. Но ако съдим по изтеклата година, главна роля в изборната му кампания ще играе Юрий Луценко. Именно Луценко навремето бе "движеща сила" в пропрезидентската парламентарна група "Блок на Петро Порошенко", тъкмо той като генерален прокурор влезе в конфликт с НАБУ и Специализираната антикорупционна прокуратура, тъкмо той обвини Михаил Саакашвили, че работи за Русия.

Юрий Луценко, нарекъл се "политически терминатор" още през 2005 г., когато бе назначен за вътрешен министър на Украйна, днес е "таранът" на Порошенко. Резултатът от президентската кампания през 2019 г. до голяма степен ще зависи от неговите умения и политически нюх. Защото споменатият Саакашвили, например, няма да слезе от сцената. Както и антикорупционните органи, сред чиито "клиенти" и преди, и сега има хора, близки до Порошенко.

2018-а без преувеличение ще бъде годината на Юрий Луценко. Очаква го или политически връх - да речем, министър-председателски пост, или политическа забрава. Нека обаче да припомним, че Луценко, както впрочем и Тимошенко, са политици с кариера, наподобяваща синусоида - ту във властта, ту в опозицията, ту затворническа килия, ту министерски или прокурорски кабинет. Затова през 2018 г. може да наблюдаваме появата на още един потенциален кандидат за президент на Украйна. Ако не на изборите през 2019, то със сигурност през 2024 г. Стига само "терминаторът" да не изгори преждевременно.

Коментарът изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с мнението на руската редакция и на "Дойче веле" като цяло - бел. на медията.

/БТА/