Тръмп иска да нападне КНДР? Трябва да се поучи от Израел

Ако правителството на Тръмп наистина мисли да нанесе превантивен удар по Северна Корея под формата на ограничено военно нападение, трябва внимателно да проучи опита на Израел - който показва възможните положителни страни на светкавичния удар, но също колко е сложно след това да се задържи конфликтът под контрол, пише Дейвид Игнейшъс, "Вашингтон пост".

В Тел Авив се състоя конференция, на която беше откроена важността на възпирането, но бяха представени и някои основни поуки от миналото: ако смяташ да нанесеш бърз удар, не говори публично за това; не предприемай удар, ако нямаш много добри разузнавателни сведения за мишените; и не разчитай, че противникът няма да те въвлече в продължителна и кървава война.

Всички тези три негативни фактори усложняват всякакви планове за удар по Северна Корея. Тръмп продължава да рекламира своята решимост да нападне "Малкия човек ракета", както нарича Ким Чен Ун. Ако трябва да се изразим меко, американските разузнавателни сведения за Северна Корея са непълни. И е напълно възможно (а според някои вероятно) КНДР да даде твърд отговор, а не просто да поеме американския удар.

Има и още един съществен момент: за разлика от всички противници, които Израел е атакувал, Северна Корея има ядрени оръжия.

В сряда в коментарна статия за "Вашингтон пост" Виктор Ча - чиято номинация за посланик на САЩ в Южна Корея беше оттеглена заради изказани от него в частни разговори съмнения в успеха на "стратегията на разкървавения нос" - нанасяне на силен и прецизен ограничен удар, без разпалване на война на Корейския полуостров. Ча описа разсъжденията на правителството за подобна ограничена операция. Статията му беше доста дискутирана в Тел Авив на годишния форум на Института за изследвания на националната сигурност.

Амос Ядлин, бивш шеф на израелското военно разузнаване, който сега ръководи института, заяви, че ако ЦРУ разполага с качествени разузнавателни данни за избраната мишена, американските военновъздушни сили могат да унищожат всичко, което поискат. Но в същия панел на дискусиите г-жа Мишел Флорной, бивш заместник-министър на отбраната, предупреди, че Северна Корея е разпръснала на различни места ядрения си арсенал и е скрила част от него дълбоко под земята. Това означава, че при евентуален "хирургически" удар на САЩ, КНДР ще запази достатъчна част от арсенала, за да предприеме контраатака.

Израел може би е по-наясно с възпирането от всяка друга страна. В продължение на 70 години оцеляването на Израел е зависело от надеждността му да използва сила и ако е необходимо, да нанася изпреварващи удари по противниците. Често този решителен подход е успявал да предотвратява войни или да ги ограничава. Но понякога е водил и до продължителни, скъпоструващи конфликти, в които Израел се е изтощавал, а противниците му са планирали следващи удари.

Ядлин е въплъщение на доктрината за изпреварващия удар. Като пилот изтребител той командва операцията от 1981 г. по разрушаването на иракския ядрен реактор в Озирак. Ударът е нанесен точно преди реакторът да заработи и блокира пътя на Ирак към ядрените оръжия. Но след като е понесъл "удара в носа", Багдад започва да разработва нелегална програма за ядрено оръжие.

Израелските акции в Сирия показват колко е важно да си мълчиш, ако искаш да избегнеш ответен удар. Когато през 2007 г. бомбардира сирийски ядрен реактор, Израел не си приписа заслугата за това - с надеждата така да се избегне публично унижение за президента Башар Асад, което би увеличило вероятността той да предприеме ответни действия. За жалост гръмките хули на Тръмп срещу Ким направиха този дискретен подход почти невъзможен.

Войните на Израел в Газа и Ливан показват, че възпирането не действа постоянно, както и че надеждите за кратковременни наказателни военни действия могат да се окажат илюзорни. Откакто на власт дойде терористичната организация Хамас, Израел води три скъпоструващи войни в Газа, в периода 2008-2009 г., през 2012 и 2014 г. Заплахата от Хамас беше овладяна, но не и ликвидирана.

За да удари Организацията за освобождение на Палестина, Израел нахлу в Ливан през 1978 и още веднъж през 1982 г. В резултат на операцията от 1982 г. ООП в крайна сметка беше изтласкана от Ливан. Но с помощта на Иран в пепелищата от войната се роди групировката Хизбула, по-дисциплиниран и потенциално по-опасен противник. Израел нападна Хизбула през 1993, 1996 и 2006 г. Последната военна кампания нанесе такива разрушения в Ливан, че сякаш целта й да осигури възпиране беше постигната. Но и досега хиляди ракети на Хизбула остават насочени срещу Израел.

През 1982 г. наблюдавах как израелската армия настъпва мълниеносно към Бейрут, но след това затъна в обсада, продължила цяло лято. Година по-късно, когато войната се разрази, посетих Ерусалим за интервю с израелския премиер Менахем Бегин. Но Йехиел Кадишай, най-близкият му сътрудник, ми каза, че разговорът няма да се състои. Поради изключително големия брой жертви в Ливан, каза той, "(премиерът) е дълбоко опечален в сърцето си".

За този образ на войната трябва да мисли всеки главнокомандващ: не за надеждата, че тя ще е славен успех, а за риска цената й да се окаже ужасяваща.

Тръмп основателно иска да възпре Северна Корея, но трябва да внимава, ако реши да заложи на бърза, мълниеносна атака. Както каза на конференцията висш израелски военен: "Бойното поле е царство на несигурността".
 

/БТА/