Нови лидери и стари конфликти: Колко близо е светът до пропастта?

Международният ред се руши, опасността от сериозни конфликти расте. Мюнхенският доклад за сигурността очертава отрезвяваща картина на положението в света - и сочи какъв ще е тонът на следващата Мюнхенска конференция.

Експертите по сигурността рядко са оптимисти, а това се усеща и в техните доклади. Далеч от оптимизма е и новият мюнхенски доклад за сигурността. Той е озаглавен "До пропастта и обратно?" и описва застигащата ни нова несигурност, пише  "Deutsche Welle".

През последната година светът се доближи много повече до евентуални тежки въоръжени конфликти, пише председателят на Мюнхенската конференция по сигурността Волфганг Ишингер още в увода на доклада, използвайки дори формулировката "твърде близо". Ишингер прави препратки към опасното дрънкане на оръжие между САЩ и Северна Корея, към нарастващото съперничество между Саудитска Арабия и Иран, към все така високото напрежение между НАТО и Русия в Европа.

САЩ загърбват водещата си роля

Както през изминалите три години, така и сега докладът за сигурността подготвя почвата за предстоящата мюнхенска конференция по сигурността, която ще се проведе в края на идната седмица. Настоящият доклад изглежда така, сякаш е продължение на миналогодишния. През февруари 2017 авторите на доклада предупредиха, че при управлението на Тръмп САЩ могат да изоставят ролята си на гарант на международната сигурност, както и да започнат да оформят външната си политика по-националистически. Сега, година по-късно, докладът по сигурността описва точно това: Щатите загърбват своята водеща роля.

Те демонстрират твърде малко интерес към изграждането на регионални и глобални институции, които изработват правилата за формирането на международните отношения. Според доклада, САЩ са се сбогували с политиката, залагаща на общите ценности. За американците сега от значение са единствено общите интереси по някои определени точки. Паралелно с това спада и интересът им към дипломацията: бюджетът на американското външно министерство бе намален драстично, но в същото време разходите за въоръжаване на страната нараснаха. В доклада по сигурността са цитирани следните думи на американския експерт по външна политика Г. Джон Икънбери: "Най-могъщата нация на света започна да саботира реда, който сама наложи".

Европейците стават самостоятелни?

За европейците това означава, че оттук нататък те трябва да се грижат много повече за собствената си сигурност, отколкото досега. Докладът напомня и за следното изказване на Ангела Меркел от май 2017 малко след германската визита на Доналд Тръмп: "Отминаха времената, в които можехме изцяло да се доверим на другите." Сега европейците наистина трябва да вземат съдбата си в собствените си ръце, каза още канцлерката. А с това тя имаше предвид и по-високи разходи за въоръжаване.

Ако всички страни-членки на ЕС и Норвегия се придържат към набелязаната цел от 2% и действително вложат два процента от своя БВП във военния сектор, до 2024 разходите за въоръжаване ще скочат с около 50% до близо 386 милиарда долара. За да се повиши обаче мощта на европейските армии, е нужно и друго: те трябва да се омрежат още по-тясно. Трябва да се работи и в сферата на дигитализацията. А всичко това би погълнало огромни финансови средства. Според авторите на доклада, трябва да се работи и в посока на консолидирането на различните клонове на европейската оръжейна индустрия.

И все пак: докладът отбелязва наченки на сближаване в сферата на европейската отбрана: 25 държави решиха да координират своята политика по сигурността и отбраната на европейска основа в рамките на новосъздадената организация за постоянно структурирано взаимодействие PESCO (Permanent Structered Cooperation). Франция и Германия възнамеряват да разбработят заедно следващото поколение бойни самолети. А в лицето на френския президент Еманюел Макрон идеята за обща европейска армия намери силен защитник.

Климатични промени, конфликти, миграция

И в други аспекти новият доклад по сигурността прилича на продължение на миналогодишния. Още през миналата година темите за климата и миграцията заемаха обширно място в доклада. Сега в него се изразява съжаление, че САЩ са напуснали Парижкото споразумение за климата и че в своята най-нова стратегия за националната сигурност не разглеждат промените в климата като риск за сигурността.

Тазгодишният доклад ни напомня, че 2017, както и 2016 и 2015, влиза в историята като една от трите най-горещи години, откакто се архивират климатичните промени, както и че тя премина под знака на катастрофални бури, суша и наводнения. В същото време докладът насочва вниманието и към връзката между климатичните промени и конфликтите. Климатичните промени подсилват конфликтите, пишат авторите на доклада. "Продължаването на многобройни дълготрайни въоръжени конфликти беше една от основните причини за миграция, прокуждане и глад", се казва още в частта за Африка и миграцията.