Путин, Ердоган и Рохани – ще преподредят ли Близкия изток?

Появиха се съобщения, че се подготвя втора среща на държавните глави на Русия, Турция и Иран. Такъв форум е необходим за обсъждане на ситуацията в Сирия, както и на проблеми в "развитието на тристранното сътрудничество между Техеран, Анкара и Москва по регионални въпроси", пръв заяви в началото на февруари президентът на Иран Хасан Рохани в телефонен разговор с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган. После турски медии, цитирали разговор по телефона между Ердоган и президента на Русия Владимир Путин, уточниха, че среща може да има едва ли не "в най-скоро време в Истанбул".

Дмитрий Песков, прессекретарят на руския лидер, внесе яснота в нещата. По думите му тристранната президентска среща ще се състои през април в Турция; в момента се провежда подготовката. Турският вицепремиер Бекир Боздаг впрочем отбеляза, че в началото на април в Истанбул ще се срещнат първо Ердоган и Путин, а после ще се включи и Рохани.

Ще припомним, че първата среща между лидерите на трите държави се състоя на 22 ноември 2017 г. в Сочи - безспорно исторически форум, поне защото за пръв път бе организиран в този формат, пише Станислав Тарасов от РЕГНУМ. По онова време Москва, Анкара и Техеран активно участваха в процеса от Астана и се бяха обявили за страни гаранти в сирийското уреждане. Чудното е, че дотогава нямаше подобна среща на върха. Защото всичко сочи, че е била подготвяна чрез контакти на най-високо равнище по линиите Москва-Техеран, Техеран-Анкара и Москва-Анкара. Същевременно са били уточнявани важни подробности около зоните за деескалация в Сирия.

Тогава впрочем донякъде имаше и позитивен международен фон.

В рамките на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) във Виетнам Путин и президентът на САЩ Доналд Тръмп приеха обща декларация със следните важни положения: конфликтът в Сирия няма военно решение; окончателно политическо уреждане за него трябва да се намери в рамките на Женевския процес и да отговаря на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН; САЩ и Русия ще полагат усилия за окончателна победа срещу "Ислямска държава", намаляване на интензивността на сирийския конфликт и подготовка на почвата за избори под наблюдението на ООН.

Нещо повече, агенция Блумбърг заяви: "Лидерите на Русия и на САЩ потвърдиха, че зоните на деескалация са важни като временна мярка за намаляване на насилието в Сирия, и призоваха всички членове на ООН да увеличат своя принос за осигуряване на хуманитарните потребности на страната". Тогава Путин проведе същински "телефонен маратон" - освен Тръмп разговаря с краля на Саудитска Арабия, президента на Египет и премиера на Израел.

Ситуацията според нас бе уникална, тъй като Вашингтон успя да получи възможност за доста широка политическо-дипломатическа маневра по сирийското направление. Чрез Турция - като негов партньор в НАТО и участник в оглавяваната от САЩ международна коалиция за борба с ИД, да въздейства върху хода на събитията, и то не само в Сирия. В тази връзка мнозина експерти обявиха, че "необикновеният алианс Русия-Турция-Иран" в перспектива е нестабилен, че е събрал, а и все още демонстрира всички признаци на тактически съюз.

Щом в навечерието на сочинската среща на върха премиерът на Турция Бинали Йълдъръм изненадващо разкритикува Иран, установяващ според него в региона "хегемонията на един от клоновете на исляма", шефът на групата за стратегически и социални изследвания "Мармара" Аккан Сувер посочи, че думите на Йълдъръм "фактически изразяват недоверието на Анкара към политиката на Техеран", а по-точно издават елементи на криза в отношенията между двете страни, започнали в Сирия по-рязко да маркират геополитическите си интереси.

По същото време се разбра, че за разлика от Москва и Техеран Анкара няма намерение да установи контакти с Дамаск. Това обещаваше в бъдеще проблеми и огромна работа по това направление, при все че Русия, Турция и Иран имат сходни виждания за бъдещето на Сирия - и трите страни например се обявяват за териториална цялост на тази държава.

Три месеца след това ситуацията рязко се промени. На 20 януари турските въоръжени сили започнаха операцията "Маслинена клонка" в сирийския регион Африн. Сега официални лица от Турция, включително президентът, заплашват да изпратят войници в източните райони и в град Манбидж, където са разположени американски войски, което може да предизвика конфронтация между съюзниците.

Опитите на Анкара да разубеди САЩ, за да не подкрепят повече кюрдските "Сили за защита на народа", не успяха. В отговор официалният говорител на турския президент Ибрахим Калън открито постави под съмнение дългосрочните намерения на САЩ в Сирия.

Калън заяви: "Длъжностни лица от САЩ не крият, че в обозримо бъдеще те смятат да останат в Сирия като сила, противодействаща на Иран,", а Сирия може за дълго време да се превърне в зона на опосредствана война с много нови фронтове.

Руският външен министър Сергей Лавров на свой ред призова американците "да не си играят с огъня" в Сирия и "да претеглят стъпките си не с оглед моментните потребности на днешната политическа конюнктура, а по-скоро с оглед дългосрочните интереси на сирийския народ и всички народи от региона, включително кюрдите, естествено". По думите му "такива опасения поражда запознаването с плановете, които САЩ започват да осъществяват на първо място в земите източно от Ефрат, в обширните територии между тази река и външните граници на Сирия с Ирак и Турция". Оттук следват няколко важни извода.

Първо: малко вероятно е до момента на истанбулската среща между лидерите на Русия, Турция и Иран да се формира сравнително благоприятен международен фон, както по време на подготовката и работата на форума в Сочи. Второ: преминаването от Астана към Женева е съпроводено с видимо спадаща ефективност на мирното уреждане в Сирия. Трето: както пише американското издание "Уолстрийт джърнъл", Вашингтон не успява да притисне Анкара дотам, че тя да играе в Сирия само по американските правила. Това сближава позициите на Русия, Турция и Иран - чак до тактическо ниво, - вместо Щатите с помощта на Анкара "да изтласкат от Сирия Иран и неговите съюзници". Четвърто: срещата в Истанбул дава на лидерите шанс да трансформират алианса между трите държави от тактически в стратегически, като разширят сътрудничеството със Сирия, а освен Сирия и по други насоки от регионалната политика. Калън например съобщи, че турското и сирийското разузнаване може при нужда да контактуват пряко или косвено с цел решаване на конкретни проблеми, което може да стане добро начало в нормализацията на отношенията между Анкара и Дамаск.

Засега обаче Ердоган обещава на всички "горещо лято", когато ще превърне "източната част от р. Ефрат в безопасно място за сирийците и за Турция". Техеран предупреждава, че може да се оттегли от ядрената сделка, ако западните страни под натиска на САЩ загърбят икономическото сътрудничество с Иран. От своя страна Тръмп осъди действията на Москва и на Техеран в Сирия. Междувременно се разбра, че външните министри на Русия, Турция и Иран Сергей Лавров, Мевлют Чавушоглу и Мохамед Джавад Зариф ще разговарят на 14 март в столицата на Казахстан. Тъй че подготовката за срещата на тримата държавни глави продължава твърде активно. Много неща от бъдещата, може би съвместна стратегия се решават още днес. 

/БТА/