Монополист на здраве: Цената на живота в България и Германия

Българските болници се управляват с елементарни калкулации колко са приходите и разходите. Нас не ни интересува каква е смъртността сред нашите пациенти или какви са новостите в лечението. Важното е дисбалансът между приходите и разходите за месеца да не се влоши още повече. Управите на болниците се занимават само с финансови въпроси. Въобще не обсъждаме качеството на медицинското обслужване или пък хуманната страна на грижите за болните. Интересуват ни не медицинските проблеми на пациента, а по коя клинична пътека ще мине и колко пари ще получим за него. Това заяви началникът на Клиниката по кардиология в ИСУЛ проф. Асен Гудев пред форум на Германо-българската индустриално-търговска камара за разликите в качеството и достъпността до медицинско обслужване в България и в Германия, състоял се в София.

Той припомни, че българските болници все още нямат рейтинг за качеството на медицинското обслужване, каквито имат всички болници в развитите страни.

"По какви показатели се конкурират помежду си българските лечебни заведения? Та ние нямаме дори данни за смъртността в болниците, нямаме информация за вътрешно-болничните инфекции, нямаме статистика за шансовете на нашите пациенти за по-дълъг и по-качествен живот. В болници като тези от световната верига "Джон Хопкинс" специален управителен борд следи само и единствено качеството на медицинското и хуманното обслужване на болните. Ако в България не се замислим и не работим върху хуманността и милосърдието в медицинското обслужване, няма как да имаме доволни пациенти и стремеж на завършващите български лекари и сестри да работят в родината си", констатира още проф. Гудев.

Как е в Германия?

Деформациите в българското здравеопазване са наистина тежки. Един от резултатите е принудителното дофинансиране на медицинското обслужване от джоба на иначе здравно осигурени пациенти. В Германия то е не повече от 10-15% от цената на медицинските манипулации и лекарствата, докато в България половината от здравните услуги са за сметка на осигурените. Това констатира доц. Димо Кюркчиев, който има зад гърба си 14-годишна лекарска практика в Германия, а понастоящем е доверен лекар на посолствата в София на Германия, Австрия и Швейцария.

През германската здравна система ежегодно преминават 20 милиона нуждаещи се от медицинско обслужване хора, за чието лечение 120-те държавни и още поне толкова частни здравни каси в страната плащат над 80 милиарда евро - или средно по 4 500 евро на пациент.

"В България тази сума е сведена до символичните 500 евро. Ето защо тежко болните българи са принудени да разпродават имуществото си, за да имат шанс за по-благоприятен изход", допълва д-р Кюркчиев.

Част от деформациите в българското здравеопазване той отдава на монополизма, наложен от единствената здравна каса в страната.

"Представяте ли си колко нелепо би било дори да си помислим, че в съвременна България има само един вестник или само една телевизия или банка. Но никой не се замисля колко вредно е, че финансирането на медицинското обслужване в страната е съсредоточено в ръцете на една-единствена здравна каса", изтъква Кюркчиев.

И предрича, че за да запази монопола си, тази каса ще се стреми да просъществува во веки веков, защото това устройва тези, които извличат изгоди от ненормалната ситуация.

Според експерта, големият брой здравни каси в Германия сам по себе си не е панацея за проблемите в здравната система. Но той гарантира конкуренция и контрол върху разходите и качеството на медицинските грижи.

"Броят на здравно неосигурените германски граждани е сведен до 45-50 хиляди души на фона на 80-милионното население на страната. А в 7-милионна България дори не знаем дали неосигурените са 1,5 милиона или 2 милиона души. Но явно ръководството на единствената българската здравна каса не се притеснява, че в резултат от това в нейния бюджет възниква половинмилиарден дефицит", казва още д-р Кюркчиев.

Според него на България са нужни минимум три здравни каси, които да се конкурират помежду си за здравните вноски на все повече пациенти. Това би довело до излизане на системата от сегашната парализа.

Печални рекорди

Здравната система в България е нереформирана. В нея от години се е наложила порочната политика пари да се дават най-вече за много скъпи лечения, лекарства и консумативи за трудно лечими заболявания, каквито са тежките сърдечни и онкологични страдания. Могъщите лобита на ръководствата на държавните и частните болници в съюз с немалка част от лекарската гилдия и в компанията на производителите и дистрибуторите на лекарства, апаратура и консумативи са твърдо "абонирани" за най-големите парични потоци от здравния бюджет на държавата.

С цел да се "усвояват" отпуснатите средства се правят множество ненужни и направо безсмислени операции и процедури, придружени от скъпи изследвания и влагане на още по-скъпи медицински консумативи. На практика този огромен теч на пари от джоба на данъкоплатците не оказва никакъв ефект върху спада на заболеваемостта. По ръст на сърдечно-съдовите заболявания, по честота на мозъчните инсулти и по коефициента на преждевременна смъртност сред хората на възраст между 45 и 60 години България от десетилетия заема печалното първо място в Европа, твърдят експерти, участвали във форума.

В Германия мисленето по този изключително важен за здравето на всяка нация въпрос е съвсем различно. Представителят на Сдружението на германските държавни здравни каси Йоханес Айзенбарт посочва, че в страната му отдавна е установена огромната полза и за гражданите, и за бюджетите на здравните фондове от ранната профилактика на голям брой тежки и нерядко нелечими или трудно лечими хронични заболявания. Германските здравни каси насърчават и заплащат изследванията и наблюдението на множество често срещани страдания, а системната профилактика активно се прилага още при хората на възраст от 35 години нагоре.

Автор: Николай Цеков
Източник: "Дойче веле"