Сорос: Пандемията от коронавирус е най-лошата криза в живота ми

Финансистът и филантроп Джордж Сорос навършва днес 90 години. В специално интервю по случай юбилея си, публикувано в  "Ла Република", той е категоричен, че пандемията от коронавирус е "най-лошата криза в живота му" тъй като бъдещето е неясно. Сорос е и на мнение, че мерките, които Европейският съюз предприема, са "некадърен провал" и ще доведат до неговия разпад.

"Пандемията от коронавирус е най-лошата криза в моя живот от Втората Световна война насам" заяви Сорос.  Той смята, че заради тази криза хората са дезориентирани и уплашени, което ги кара да правят неща, опасни за тях и за света.

Това включва приемането на опасни „инструменти за наблюдение, създадени от изкуствен интелект“, които могат да бъдат възприети дори в демократичните страни, заради факта, че са полезни при поставянето на вируса под контрол. Той смята, че бъдещето сега е непредсказуемо. Ние сме в революционен момент, в който диапазонът от варианти е много по-голям отколкото в нормални времена.

Сорос изразява загрижеността си на бъдещето на Европейския съюз и неговата уязвимост пред външните и вътрешни врагове.

Враговете на Европа имат едно общо нещо – те са противници на отвореното общество. Най-големият от тези врагове е Китай, който неотдавна надмина Русия като най-голям враг, благодарение на използването на изкуствен интелект, който дава инструменти за контрол, които са полезни за едно затворено общество, но представляват смъртна опасност за отвореното общество.

Европа е уязвима, защото е “непълен съюз“, който няма достатъчно пари да се справи с двойното предизвикателство на пропадането от COVID-19 и климатичните промени. Неотдавнашната среща на Европейския съвет за пакета за възстановяване беше “некадърен провал“, казва той, който осигурява прекалено малко пари прекалено късно.

Въпреки че изтъква, че канцлерът Меркел заслужава похвала, той смята, че тя е срещу дълбоко вкоренената културна опозиция. Германското отвращения от дълговете е бариера, която пречи на ЕС да отговори адекватно на събитията. Немската дума Schuld има двойно значение. Означава и дълг, и вина. Тези, които поемат дълг, са виновни. Това възприятие не приема, че кредиторите също могат да бъдат виновни. Тази култура особеност е дълбоко вкоренена в Германия.

Отговорността за неадекватни възстановителен план лежи върху т.нар. Пестелива петорка – Нидерландия, Австрия, Швеция, Дания и Финландия, която разводни споразумението. Трагично е, смята Сорос, че тези по същество проевропейски страни действат по много егоистичен начин. Това доведе до орязване на плановете за климатичните промени и отбранителната политика и създаде проблеми за южните държави, които бяха най-тежко ударени от вируса.

Сорос признава, че вече няма достатъчно време ЕС да приеме дългосрочни облигации. При тях трябва да се плаща само годишната лихва и така на ниска цена могат да бъдат осигурени 1 трилион паунда, от които спешно има нужда. Но опозицията на Пестеливата петорка прави това невъзможно засега. Ако тези страни не станат ентусиазирани поддръжници на облигациите, Европейският съюз може да не оцелее, което би било тежка загуба не само за Европа, но и за света.

Най-голямото притеснение на Сорос е Италия, където обществената подкрепа за оставане в еврозоната намалява. Не мога да си представя ЕС без Италия, казва той.

Европа е много по-уязвима от САЩ, където има традиция на проверки и баланси, установени правила и най-вече Конституцията. „Измамникът на доверието“ Тръмп е временно явление, но остава много опасно, защото той се бори за политическия си живот и ще направи всичко, за да остане на власт, той наруши конституцията и ако не спечели изборите ще му бъде търсена отговорност.

Сорос прави първия си коментар на движението „Черният живот има значение“. За първи път голямо мнозинство от населението, различно от черните, признава че има системна дискриминация, казва Сорос. Запитан за „културата на отхвърляне“ (оттегляне на подкрепата в социалните мрежи за публични фигури, които са изказали неприемливо мнение) , той отговаря: „Това е временно явление, политическата коректност в университетите е преувеличена. Като защитник на отвореното общество, аз смятам политическата коректност за политически некоректна. Никога не трябва да забравяме, че плурализмът на мнения е съществен за отворените общества.“