Веселие по празниците, но не и за хората изгубили близък

Празниците никога не са същите, след като някой, когото обичаме, почине. Дори малки аспекти на рожден ден или коледно тържество – празно място на масата за вечеря, един подарък по-малко за купуване или правене – могат да послужат като ужасни спомени за това как животът ни се е променил завинаги. Въпреки че тези осъзнавания са трудни за преодоляване, клиничният психолог Мери-Франсис О'Конър казва, че не трябва да ги избягваме или да се опитваме да скрием чувствата си.

"Скръбта е универсално преживяване", отбелязва тя. О'Конър - доцент по психология в Университета на Аризона, изучава какво се случва в мозъка ни, когато изпитваме скръб. В изследването й скръбта е форма на учене - такава, която ни учи как да живеем в този свят без човека, който сме загубили.

Приспособяването към факта, че никога повече няма да прекарваме време с любимите си хора, може да бъде болезнено. Отнема време, и включва промени в мозъка. Думата брат или сестра, думата съпруг означава понятие от двама души - когато другият човек си отиде, изведнъж трябва да научим напълно нов набор от правила, за да действаме в света. Така че, когато хората казват "Чувствам се, сякаш съм загубил част от себе си", не го казват случайно.

О'Конър признава, че скръбта не преминава, а човек просто се научава да живее с нея.