Сигурността на Израел - сред главните приоритети на Русия

Израел продължава атаките в Сирия. Късно снощи сирийската държавна агенция САНА информира за танков обстрел от Голанските възвишения, окупирани от израелците. На прицел бе взета граничната мухафаза (провинция) Кунейтра. Улучени бяха болница и наблюдателски пост на ООН.

Става ясно, че моделът на отношения между чуждестранните сили в Сирия, който се опитваше да гради Русия, напоследък не действа. С изпращането на въоръжени сили в САР Кремъл веднага се представи като съюзник на Дамаск, а покрай това и на Иран, бранел вече от години кажи-речи сам президента Башар Асад, пише "Свободная пресса".

Но почти веднага и внезапно Русия се сдоби с още един партньор в Сирия - Израел. При все че и тогава, и сега страните преследват противоположни цели.

Като верен по-малък брат на Щатите Тел Авив дейно бомбардираше и още бомбардира сирийските райони, контролирани от Асад; по принцип няма и нищо против да бъде свален президентът, дошъл до гуша на напредничавата западна демокрация. Както се разбра впоследствие, Израел не само че е подкрепял идеята за свалянето му, а всячески е съдействал за това - сега поне се знае много за сътрудничеството му с опозицията срещу Дамаск.

Русия, ще не ще, се примиряваше, защото на Асад му се бяха струпали по-важни проблеми - например опозицията, нападаща отвсякъде. Налагаше се да я отблъсне бързо, защото още по-страшна заплаха в лицето на "Ислямска държава" бе надвиснала не само над Асад, но и над цяла Сирия - към края на 2015 г. терористите бяха укрепнали дотам, че в САР вече нямаха сериозен противник. Освен американците естествено, но на тях нещо не им пукаше за варварите, които колеха наред, без да има причини. Тъй че през този период от сирийската война за Русия наистина бе просто необходимо да се примирява с израелското вероломство. Това бе оправдано и жертвата си струваше - за победа над терористите.

Но днес ИД вече не застрашава Асад, нито Сирия като цяло. Русия обаче незнайно защо се държи с Израел по същия начин - затваря си очите за всичките му постъпки, а част от тях според международното право са си престъпления против суверенна държава. Тая любезност взе да изглежда особено абсурдно след катастрофата с Ил-20. Естествено ЦАХАЛ може и да не е виновен наистина - защо ни трябваше тогава да обвиняваме Тел Авив, заплашвайки със сериозни последици? Последици нямаше изобщо, макар че Израел изчака малко и пак взе да обстрелва Сирия, и то в съвсем нагъл стил - близо до наши обекти в страната. Какво стои зад всичко това?

Руският зам.-външен министър Сергей Вершинин заяви неотдавна в интервю, че израелските атаки непременно трябва да спрат - и увери, че Русия съвсем не ги оставя без внимание. Ще посочим, че през януари Вершинин посети Ерусалим и се срещна с Нетаняху. Не се знае какво са обсъждали и какви изводи са направили, но Израел май няма да има проблеми с руснаците.

Още повече с оглед позицията на друг зам.-външен министър, Сергей Рябков. Интервюто му за Си Ен Ен незнайно защо не бе забелязано в Русия, при все че съдържаше не един интересен момент. За нас обаче е най-важно как спомена еврейската държава - каза например, че сигурността на Израел е сред главните приоритети на Русия. Доста нееднозначно звучи, дори за човек, споделящ неоимпериалистичните стремежи на руската власт. Ами сигурността на Сирия? Тя по-маловажна ли е? Или поведението на Израел изобщо не застрашава Дамаск? Иронията е, че напоследък бомбардират най-често тъкмо столицата, сърцето на страната. Странни са някак нещата.

Руската ориенталистка, също и политолог, Карине Геворгян всъщност не вижда тук нищо странно, защото с подобни и много други мерки Русия се стреми да гарантира сигурност на целия регион, възпирайки едновременно израелците и иранците.

КГ: Не виждам тук нищо алогично. Единствената страна с право да бъде арбитър в региона е Русия. Дори няма защо да го доказва. С Иран нещата са ясни, но по същия начин се вземат известни мерки спрямо Израел. Колкото до сигурността на Израел, това безспорно е в интерес на Русия и тук наистина няма никакво лицемерие. А точно това изявление (думите на Рябков) пък е послание към Иран. Русия действа като съюзник на Иран и трябва първа да му отправи сигнал, че е съвсем недопустимо да атакува Израел. По същия начин действаме с Израел - към него са отправени други послания, например думите на другия заместник на (руския външен министър Сергей) Лавров. Като арбитър Русия показва и на двете страни, че трябва да бъдат по-сдържани.

"СП": Доста странен арбитраж. Да припомним примерно една от последните израелски атаки срещу ирански обекти край летището в Дамаск - загинаха над двайсетина души. Такъв бе отговорът след изстрелване на ракета, свалена над безлюдната част от Голаните.

КГ: Зная, че руската страна упреква доста сурово Израел заради всички тези случаи.

"СП": Все едно са малко странни тези неща. Днес има много слухове, че Русия се стреми да отслаби влиянието на Иран в Сирия. Може би всичко това има някаква връзка с тази цел?

КГ: Трудно ми е да се произнеса по темата. Колкото до военните, знам, че има силно взаимодействие. И то както с иранците, така и с израелците например, дори с американците. При всяко положение хората по места гледат да не стигат до зверщини. И ще изтъкна: Иран всеки път заявява, че е готов да се изтегли от Сирия, веднага щом Дамаск пожелае. А всички приказки, че Иран искал да се закрепи в Сирия, ми изглеждат предимно като пиар. Всъщност никой не може да попречи на Иран, ако той наистина цели да се укрепи в Сирия. Дори няма нужда да издържа военни бази там, има си достатъчно други методи.

"СП": Излиза, че всички подобни изявления са израелска пропаганда?

КГ: Излиза, че това е пропаганда.
 

/БТА/