Последното пътуване на Каспийския звяр - от водите до музея

Той се е отпуснал спокойно край бреговете на Каспийско море. Прилича повече на колосален воден звяр - причудливо творение, което се чувства по-удобно в дълбините, отколкото над вълните. Със сигурност не прилича на нещо, което някога би могло да лети.

Но той е летял - макар и отдавна.

След като повече от три десетилетия Каспийското чудовище лежи в морето, то отново е в движение. Една от най-причудливите летящи машини, създавани някога, е на път да завърши последното си пътешествие.

През юли тази година, след 14 часа в морето, флотилия от три влекача и два ескортни кораба маневрира бавно по бреговете на Каспийско море, за да достави своя обемист товар до местоназначението му - участък от брега близо до най-южната точка на Русия. Именно тук, до древния град Дербент, в руската република Дагестан, 380-тонният Lun-class Ekranoplan намери своя нов и най-вероятно окончателен дом.

Последният от породата си, плаващ във водите на Каспийския басейн, "Лун" е изоставен след разпадането на Съветския съюз през 90-те години на миналия век, осъден да ръждясва във военноморската база Каспийск, на около 100 километра нагоре по брега от Дербент. Но преди да изчезне в пълна забрава, той бива спасен благодарение на плановете да се превърне в туристическа атракция точно в момент, когато тази необичайна концепция за пътуване може би скоро ще се завърне.

Бързина и стелт

Превозните средства, известни още като "екраноплани", са нещо като хибрид между самолет и кораб. Те се движат над водата, без да я докосват. Международната морска организация ги класифицира като кораби, но всъщност те дължат своите уникални високоскоростни възможности на факта, че се движат над повърхността на водата на височина между един и пет метра.

Екранопланите се възползват от аеродинамичен принцип, наречен "ефект на земята". Тази комбинация от скорост и стелт - близостта им до повърхността по време на полет ги прави трудни за откриване от радари - привлече вниманието на съветските военни, които експериментираха с няколко варианта на концепцията по време на Студената война.

Разполагането им върху обширната вътрешна водна маса между Съветския съюз и Иран доведе до наименованието им - "Каспийските чудовища".

Екранопланът "Лун" е един от последните проекти, излезли от съветската програма за наземни превозни средства. По-дълъг от Airjum A380 superjumbo и почти толкова висок, въпреки размера и теглото си обаче той успява да достигне скорост до 550 километра в час благодарение на осем мощни турбовентилатора, разположени на неговите корави крила. Тази страховита машина дори успява да излети и кацне в бурно време, с вълни до два и половина метра. Мисията му е била да извършва мълниеносни морски атаки с шестте противокорабни ракети, които е носил в пускови тръби, поставени в горната част на корпуса.

Звездна атракция

Екранопланът, който бе преместен в Дербент, е единственият класа "Лун", който е завършен и въведен в експлоатация през 1987 г. Втора подобна машина, която бе невъоръжена, а целта й бе да участва само в мисии за спасяване и снабдяване, вече бе остаряла, когато в началото на 90-те цялата програма е отменена и съществуващите "Лун" бяха изтеглена от експлоатация.

След повече от 30 години бездействие, връщането на този морски звяр в движение не беше лесна задача. Тя  изискваше помощта на гумени понтони и внимателно координирана хореография, включваща няколко кораба.

"Лун" ще бъде звездата на планирания от Дербент парк "Патриот" - военен музей и тематичен парк, който ще показва различни видове съветско и руско военно оборудване. Очаква се изграждането му да започне съвсем скоро. Но засега "Лун" ще седи сам на плажа.

Изглежда, че той ще превърне в нов акцент за посетителите на Дербент. Той ще е единственият толкова мащабен екраноплан, изложен в музей. Само във военния музей в Москва има един, но той е значително по-малък. Градът твърди, че е най-старото постоянно населено място на руска територия. Цитаделата му и историческият център са определени от ЮНЕСКО за обекти на световното наследство.

Завръщането на екранопланите

Докато през последните няколко десетилетия екранопланите не бяха в полза на обществото, съвсем наскоро концепцията започна да се възражда. Учени в Сингапур, Съединените щати, Китай и Русия работят по различни проекти, които имат за цел да върнат към живота тези необичайни машини, макар и с доста по-мирни цели.

Машината, която базираната в Сингапур компания Wigetworks разработва, се основава на проектите, направени от германските инженери Хано Фишер и Александър Липиш по време на Студената война. Wigetworks придоби патентите и правата за интелектуалната собственост и се зае с опитите да подобри и актуализира тези ранни дизайни, за да създаде модерно наземно превозно средство носещо името AirFish 8.

Също така в Азия китайският екраноплан Ксианджоу 1 бе тестван първи път през 2017 г., въпреки че малко се знае за този проект.

В Съединените щати The Flying Ship Company, стартираща компания, подкрепена от частни инвеститори, работи върху безпилотен наземен автомобил за преместване на товари с висока скорост. Той е подобен на безпилотен самолет, но движещ се над вода. Проектът е в начален етап, въпреки че основателят и главен изпълнителен директор Бил Питърсън казва пред CNN, че екипът му планира да го осъществи този в рамките на следващите седем години.

Русия, първият дом на екраноплана, също не се е отказала от концепцията. Няколко проекта бяха рекламирани през последните няколко години, въпреки че нито един от тях не е преминал в етап на строеж.

Бериев, производител на реактивни самолети-амфибии, излезе с концепцията Be-2500, а в последно време руските медии съобщават, че се обмисля ново поколение военен екраноплан, условно наречен "Орлан". Друг проект, се появи в Нижни Новгород, индустриален град на брега на река Волга, тясно свързан с произхода на технологията на екраноплана. RDC Aqualines, който също има офиси в Сингапур, разработва собствена линия от търговски екраноплани, способни да превозват трима, осем и 12 пътници, като евентуално може да се разшири и до повече.

Нейните проекти са привлякли вниманието на група предприемачи, която имат за цел да създадат бърза връзка през Финландския залив, свързваща Хелзинки с естонската столица Талин, за около 30 минути.

Всъщност, много е възможно е скоро да не ви се наложи да посещавате музей, за да видите впечатляващия екраноплан.