Икономист: Санкциите връщат Русия към упадъка и разпада на СССР

Тепърва ще се разкриват ефектите на санкциите срещу икономиката на Русия, но руските активи са тотално обезценени в момента. Рублата е изгубила пълната си конвертируемост, а руските банки не могат да фунционират извън Русия. Всякакви сравнения с икономики като Иран и Венецуела са напълно уместни, коментира Николай Ваньов, управляващ директор на МК Brokers, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

"Международно търгуваните акции на гиганти като "Газпром", "Роснефт" буквално изтриха цялата си капитализация. Руският дълг поевтиня жестоко поради това и поевтиня втори път, защото Путин едва ли не го изпрати в селективен дефолт, обявявайки, че плащанията ще стават само в рубли. Това практически е дефолт.", каза той.

Рейтинговите агенции най-вероятно ще отчетат този дефолт през март, когато има лихвено плащане по една от външните емисии, каза Ваньов.

Руският дълг е малък като дял от БВП - 18%, страната има един от най-големия излишък по текущата сметка заради износа на енергийни ресурси. Русия няма да усети сътресения в това направление, а инвеститорите в руски дълг ще трябва да приемат плащания в рубли, които вече са неконвертируеми.

Русия все повече ще усеща последиците от санкциите, защото те нямат еднократен моментен ефект - рублата е изгубила близо 60% от стойността си спрямо долара и това ще продължи.

"Официалният курс е повече астрология, отколкото пазари. Реално никой не знае, а и пазарите в Русия са все още затворени. Липсата на пълна конвертируемост на рублата вече значи и несвободен пазар... Ако сте притежател на руски международен бонд, деномиран в долари, ще получите рубли по курс, който руската централна банка ще определи, най-вероятно на база какво ѝ харесва... Виждаме подобен случай във Венецуела."

Основните банки на Русия са откъснати от SWIFT и международните пазари и вече не могат да функционират навън, както се видя от прекъсването на дейността на европейското подразделение на "Сбербанк". "Руските банки извън Русия в момента са в неживо състояние.", допълни гостът.

Санкциите показаха, че действат и вече довеждат до известно изясняване на позицията и исканията на Русия, смята Ваньов, но добави, че те все още са неприемливи за Украйна.

"С всеки един ден на санкции и налагането на нови такива Русия се връща към дебрите на 90-те години и тоталния упадък и нестабилност след разпада на СССР. Икономиката е инерционен процес и усещането за санкции в момента не е напълно реално - тепърва ще видим инфлация в Русия."

В коментар за цените на суровините, Ваньов заяви, че при настоящата волатилна ситуция, "можем да видим 185 долара за барел още тази седмица."

Евентуално американско ембарго върху руския петрол ще има сериозен ефект върху всички енергоносители, като ще трябва да се изчака дали Иран ще се върне на петролните пазари и дали Европа ще успее да консолидира газопреносната си система.

"Опции пред Европа има, истината е, че тя стои една крачка назад. България стои три  - ние сме изцяло зависими от Русия за газ и нефт.", допълни гостът.

Спирането на употребата на руски петрол и газ не може да стане изведнъж в България, даже и да се намерят алтернативни доставки, защото това означава пренастройка на логистичните системи, смята Ваньов. В подобно положение е Германия, за разлика от Великобритания и Франция. След края на зимния период, ЕС може и да включи в ембаргото, предлагано от САЩ, смята Ваньов.

"Темата с петролното и газово ембарго на Русия напипа болно място на руските представители. Това е санкцията, която може да е една стъпка твърде далеч за тях - това ги превръща в Иран."

Икономическата криза в Иран само се задълбочава след излизането на САЩ от ядрената сделка, която позволи продажбите на количества петрол, и не е трудно да си представим, че същото ще се случи с Русия, каза Ваньов.

Търсенето на сигурност е пренасочило интерес към дълговите книжа на САЩ, Германия, Япония, Швейцария, като доходността на германските бундове се движи около 0% от близо 0.30% дни преди избухването на войната.

"Конфликтът свърши много добра работа за централните банки - наля инфлация, която ще им помогне да обезценят раздутите си баланси, и доведе до значителни икономически рискове, които ще им позволят да задържат ниските лихви... Инфлацията няма да бъде оставена - тя вече е стигнала 10-15% на годишна база, това обезценяване вече е измерено - но за момента няма реални инструменти на пазара, които да я притъпят, с изключение на директните енергийни помощи."

Общият европейски дълг в момента се насочва към енергийните помощи, за да се предпази населението от увеличението на цените. Пазарите очакваха това и реагираха положително, коментира Ваньов.

Според него, ако можем да извадим някакъв позитив от ситуацията, е, че виждаме една решителна и обединена Европа. На пазарите в САЩ имаше няколко дни на спадове, по-малки от европейските.

Целия коментар може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria