Протестиращите в Хонконг: Млади, радикални и готови за сълзотворен газ

"Крещяхме на хората да бягат.“

"Родителите ми ме изхвърлиха от вкъщи след протестите.“

"За първи път бях напръскан със сълзотворен газ. Сълзи се стичаха от очите ми неконтролируемо.“

"Страхувам се да кажа истинското си име.“

През последните две седмици в Хонконг бяха организирани най-големите протести в Китай през последните няколко десетилетия. На фронтовата линия бяха главно тийнейджъри и млади хора – между 17 и 21 години. Никой никога не е очаквал тези думи да излязат от тяхната уста. Ала как младите китайци се радикализираха до степен, която накара правителството на комунистическата държава да промени хода на вече взетите решения?

Съвсем доскоро представата за тийнейджър в Хонконг бе улисано в ученето дете или такова, което се стреми към кариера, с която да вади много пари. Никой не се замисля за каквито и да било политически разбирания. Ала през последните две седмици улиците на града видяха младежи с маски, които строят барикади и хвърлят бомбички срещу полицията. Някои от тях са толкова млади, че навярно дори не помнят последния голям протест в Китай, който хвана медийното внимание – Протест на чадърите през 2014 г., когато хиляди хора спяха по улиците на града, настоявайки за демократични избори.

Тази демонстрация приключи без реакция от правителството. Но този път е различно.

Протестите, които бяха провокирани от спорен законопроект, който щеше да позволи на властите да екстрадират всеки, който решат, навсякъде в Китай. Правителството не просто го отмени, а и бе принудено да се извини. Какво се промени? Защо младите активисти решават да рискуват кариерите си, изправяйки се срещу гумени куршуми, сълзотворен газ и дори арести?

Отговорът е следния – младежта в Хонконг преживява нещо като политическо пробуждане през последните две десетилетия. Процентът на гласуващите между 18 и 35 години скочи от 58% през 2000 година на 70% през 2016 г. И това не е изненада като се има предвид, че политическото бъдеще на страната е все по-належащ въпрос.

Хонконг има по-специални права от всяко друго населено място в Китай, благодарение на договори, направени от британците, които колонизират града. Може да се каже, че той е автономна територия с една от най-добрите правни системи в света. Но този договор изтича през 2047 година и никой не знае какво ще се случи тогава.
За младежта тази дата е изключително близо. А протестите са провокирани не само от страха от несигурността, но и от страха от Китай.

Със скрити лица, хартиени билети за влака, а не обичайните им карти за пътуване, с изтрита хронология на своите телефони и комуникация само в безопасни сайтове като Telegram, младежите се опитват да предпазят самоличността си в случай, че някой тръгне по петите им.

"Преди години използвахме Facebook за да общуваме, но свободата на словото намалява в Хонконг“, признават те пред BBC.

Много учители и студенти бяха арестувани, някои от тях от болници, в които лекуваха нараняванията си. Плъзна слух, че полицията ще претърсва студентските общежития, за това изплашените младежи повикаха адвокати, които да обградят сградите. След всичко това вярата на гражданите във властите постепенно умря.

Младежите са готови да рискуват повече в своите протести от предишните поколения, тъй като имат повече какво да губят и виждат как Хонконг бавно се променя – през 2012 година се появява идеята децата да имат часове по китайски патриотизъм, по-късно се появява и закон, който наказва хората, които не уважават китайския химн.

20-годишният Бен твърди, че протестите през 2014 година са били провал, но този път те имат предимство, защото не искат повече демокрация, а да запазят правата, които Хонконг има.

Джаки, който помага на протестите, признава, че преди не се е интересувал от политика, но надигналото се недоволство го е накарало да осъзнае колко важно е всъщност всичко това.

21-годишната Ингрид била изгонена от родителите си, след като се върнала от протеста, въпреки че след няколко дни й позволили да се върне у дома.

Никой от тях никога не е предполагал, че някога ще излезе на улицата и ще скандира лозунги срещу полицията.