Скок на измамите в сайтовете за втора употреба и кражбите на банкови данни

Стотици опити за измами в сайтове за свободна продажба на стоки втора употреба у нас са засекли от ГДБОП. Пред БНР антимафиотите обясниха, че има и зачестяване на случаите на кражби на профили в социалните мрежи.

В последните месеци опитите за измами в платформите за свободна търговия у нас са зачестили, обясняват от ГДБОП.

Официално властите разследват част от тях, защото на практика повечето хора не подават сигнали и така нещата приключват в онлайн пространството.

„Гражданин си публикува обява, че продава някаква стока втора употреба, свързват се с него на телефона, който е оставил, обикновено се свързват чрез някакво приложение за чат комуникация, казват, че цената ги устройва и желаят да го закупят, предлагат му да се използва специална платформа за разплащания и изпращат линк, който води към фишинг сайт, в който обикновено му се искат данните от банковата карта, номера на банковата карта, име и фамилия“, обясни как стават измамите комисар Владимир Димитров, началник отдел „Киберпрестъпност“ в Главната дирекция.

След като откраднат данните от банковите карти, измамниците пазаруват с тях в интернет.

„С тях се купуват мобилни телефони или скъпа дигитална техника, която се разпраща до практически различни държави - Турция, Португалия, Кабардино-Балкария, обект в Руската федерация, до Полша, до Франция“, каза той.
От ГДБОП отчитат и увеличение на случаите на кражби на профили в социалните мрежи.

„Това се случва чрез превземането първо на свободна пощенска кутия, която не е ползвана определено време и по този начин превземат Фейсбук акаунта на човек, който е забравил да си махне в настройките тази пощенска кутия, която той е регистрирал преди 12 години, не я е ползвал отдавна, но тя все още е основен метод за връщането на паролата към този Фейсбук профил“, посочи още Владимир Димитров.

На практика в част от сайтовете  и платформите за запознанства и свободно  общуване в социалните мрежи регистрирането на фалшив профил не е проблем.  Най - често и най -  масово регистрациите се правят с фалшиви имена , псевдоними  понякога дори и  пол.

В част от подобни платформи се изисква проверка на телефонен номер и имейл, и регистрацията е факт.
Платформите не проверяват дали съответната електронна поща е създадена пет минути преди регистрацията , както вероятно най често се случва. И дали зад телефонният номер стои пълнолетен човек, каквото е изискването.  Ако има публикувани снимки те също в една не малка част са неистински.

Подобно е положението и със сигурността на потребителите в интернет и след регистрация. Абонатите трябва сами да преценят дали профила с който си пишат и контактуват  е истински или не. Справка на БНР показа, че подобна платформа твърди, че има близо 500 хиляди регистрации от град Варна. За сведение по официални данни   на Статистическия институт  броят на всички  живеещи в морския град е с около 25 хиляди души по - малко.  
Подобно е положението и с излизането или напускането на  част от подобните  платформи и сайтове или казано простичко  изтриване на профила. В определени  от тях то на практика е невъзможно. За да напусне един абонат подобна  платформа е необходимо да регистрира нов пак неистински  профил,  от който да докладва предишния и той да бъде блокиран или изтрит. 

Съдържанието на подобни платформи също е на ръба на закона. Често на подобни места могат да бъдат открити  откровени снимки на хора с неясна възраст ,  като стават и място за регистрация на  предлагащи сексуални услуги срещу заплащане, които в България не са легализирани.  За да бъдат по трудно спирани, често подобни сайтове са на сървъри извън България и дори извън Европейския съюз. Така контролните органи у нас са несъмнено много по затруднени да ограничат достъпа до тях.  

БНР направи социален  експеримент, като регистрира за период от няколко месеца 3 профила на мъже и жени от София. В различни платформи, повечето анонимни и предлагащи различни по вид отношения. За броени дни са получени десетки съобщения от непроверени профили с явно  нецензурно и откровено порнографско съдържание.

Оказва се, че няма никакъв начин да стане ясно, кой стои зад различните имена в мрежата. Така  тези  интернет общности  са изключително удобни за измами с пари, банкови и лични данни, за изнудване, за политически провокации, за блокиране и докладване на профили в социалните мрежи на опоненти или хора изразяващи различни мнения.

Изключително сериозно в онлайн пространството стои въпроса за сигурността на подрастващите. На практика няма абсолютно никаква пречка, малолетен или непълнолетен  да се регистрира в определен сайт, приложение или чат. Въпреки предупрежденията на повечето такива, че платформите чатовете и някои сайтове  са за хора над 18 години, реална проверка за данни на практика липсва.

"Има стотици подобни случаи у нас всяка година. Много често деца се регистрират с фалшива самоличност и възраст в профили и приложения", каза Емануил Георгиев от сдружението "Безопасен интернет".

"Разрешената възраст за регистрация в социалните мрежи е 12-годишна възраст. Което обаче не решава проблема, а го задълбочава, защото един голям процент на деца под 12 години са се регистрирали, значи са влезли с фалшива възраст. И ако бяха написали, че са на 15 години, щяха да имат защита в интернет, а те са написали, че са на 30 години и така нямат защитите на социалните мрежи към подрастващите", обясни още Георгиев. 

Така освен лесна жертва на тормоз, самите подрастващи често подвеждат възрастни хора, които търсят контакти с други възрастни, а не с деца  в онлайн пространството. И не подозират дори и за момент, че срещу тях стои непълнолетно лице.