Развитите държави вече са на фронтовата линия в борбата с климата

Доскоро за климатичните промени се говореше като за бъдеща заплаха. А фронтовите линии на тази заплаха бяха отдалечени места като Арктика, където полярните мечки остават без лед, върху който да ловуват. Повишаването на морското равнище и екстремната суша бяха проблеми, пред които щеше да се изправи развиващия се свят.

Но през изминалия месец друг беше на първа линия - развитият свят.

През последните четири седмици наводненията в Германия погълнаха улици и домове, стояли повече от век в тихото село Шулд. Канадски град с население от 250 души, известен повече със своя прохладен планински въздух, изгоря до основи в горски пожар, последвал безпрецедентна жега.

А в западната част на САЩ, само седмици след историческата гореща вълна, около 20 000 пожарникари и персонал са разположени за потушаване на 80 големи пожара, които са погълнали повече от 1 милион акра (4047 квадратни километра).

Учените от десетилетия предупреждават, че климатичната криза ще доведе до по-екстремно време. Те казват, че бедствията ще бъдат смъртоносно и ще се случват по-често. Но мнозина все пак бяха изненадани, че рекордите за топлина и дъжд се чупят в толкова големи граници.

От 70-те години на миналия век учените прогнозират до каква степен светът ще се затопли доста точно. По-трудно е да предскаже, дори когато компютрите стават все по-мощни, колко силно ще бъде въздействието на покачването на температурите.

Майкъл Е. Ман, директор на Центъра за наука за земната система в държавния университет в Пен, казва пред CNN, че последните няколко седмици показват колко ограничени са всъщност моделите на климатичните промени.

"При много от тези събития, включително скорошният "топлинен купол" на запад, има важен фактор, който климатичните модели не улавят", обяснява Ман. "Моделите подценяват степента на въздействие на изменението на климата върху екстремните метеорологични явления."

В климатичните модели, казва Ман, ежедневното време е просто шум. Прилича много на хаос. Само най-екстремните събития се открояват като ясен сигнал.

"Сигналът излиза от шума по-бързо, отколкото прогнозираха моделите", казва Ман. "Сигналът от реалния свят вече е достатъчно голям, за да можем да го видим при ежедневното време, въпреки че моделите не успяха да го предскажат."

Това означава, че историческите събития като наводненията в Германия или горските пожари в Канада не са регистрирани в прогнозите. За да се случи това, казват учените, се нуждаем от още по-мощни климатични модели.

Тим Палмър, професор по физика на климата в Оксфордския университет, е един от няколкото учени, които призовават за глобален център за моделиране, който да разполага със суперкомпютър "exascale" - машина, която може да обработва умопомрачително количество данни.

Учените и правителствата през 50-те години създадоха Европейската организация за ядрени изследвания (CERN), когато стана ясно, че за да се постигне напредък в областта на физиката на елементарните частици ще е необходима толкова скъпа машина, че е малко вероятно тя да бъде развита само в една държава.

"Международна организация CERN постигна изключително голям успех," казва Палмър пред CNN. "Това е, което ни трябва за изменението на климата."

Учените използват компютърни симулации на метеорологични събития, за да направят прогнози за това как те могат да се променят десетилетия в бъдещето. Но те не могат да увеличат достатъчно - дори до ниво град - за да предскажат най-екстремните събития. Въпреки напредъка на технологиите, компютрите все още не са достатъчно сложни, за да работят с такава висока разделителна способност.

Палмър казва, че климатичните модели трябва да попаднат там.

"Ако в световен мащаб харчим трилиони долари за адаптиране към изменението на климата, трябва да знаем точно към какво се адаптираме - казва Палмър, - независимо дали става въпрос за наводнения, суши, бури или повишаване на морското равнище."

Необходимо зло

Въпреки че последните екстремни метеорологични събития в Северното полукълбо изненадаха мнозина, те "не бяха напълно неочаквани", казва Ричард Алън, професор по климатични науки в Университета в Рединг. "Това е, към което науката винаги е сочила", казва той, но и се съгласява, че по-добрите компютри биха били полезни при правенето на по-подробни и усъвършенствани прогнози.

"Трудно е също да се оцени как метеорологичните модели ще се променят и променят в бъдеще, включително дали западният поток над Европа ще бъде по-често блокиран, причинявайки гръмотевични бури на едно място, какъвто бе случаят над Европа през юли 2021 г. Или пък ще има повече продължителни горещи вълни, като например над Западна Северна Америка" казва Алън.

Дори и без това гранулирано моделиране, климатичните активисти - и все по-често общностите, засегнати от екстремни метеорологични явления - призовават за повече действия по изменението на климата. Германският канцлер Ангела Меркел заяви през уикенда, че: "Трябва да побързаме, трябва да станем по-бързи в борбата срещу изменението на климата."

Няколко развити страни, включително САЩ, тази година значително увеличиха ангажиментите си за намаляване на емисиите на парникови газове. Миналата седмица Европейският съюз разкри амбициозен план за поставяне на климата в центъра на почти всяка инициатива за развитие и икономическа инициатива.

И все пак много активисти казват, че техните обещания все още не отговарят на действията, необходими за ограничаване на средните глобални температури до 1,5 градуса по Целзий, което според Международната група за изменение на климата е необходимо, за да се избегнат още по-катастрофални последици от изменението на климата.

Те също така критикуват правителствата, които дават амбициозни обещания, като същевременно продължават да одобряват нови проекти за изкопаеми горива, включително въглищни мини и петролни и газови съоръжения.

Мерит Турецки, директор на Института за арктически и алпийски изследвания, се надява, че тези метеорологични събития в развития свят ще стимулират този вид действия. Самата тя оспорва собствените си възприятия за това къде са фронтовете на изменението на климата и кой е уязвим.

"Може би това е необходимо зло", казва Турецки. "Преди смятахме фронтовете за островни държави поради повишаването на морското равнище или Арктика. Знаем, че има когнитивен дисонанс, когато изменението на климата засяга хората толкова далеч от вас и всичко, което знаем. Склонни сме да го оставим на страна, защото едно е да го видим по телевизията, но е друго нещо, когато го почувстваме. Намираме се в момент, в който всички на планетата са усетили въздействието на самите климатични промени или поне някой, когото обичат или познават, ги е преживял. Те кръжат все по-близо и по-близо. "

Това със сигурност е усещането сред жителите на германския град Шулд.

"Когато погледнете какво се случва в Канада, където температурата е стигнала 50 градуса, и какво се случва по целия свят, става ясно, че това е резултат от изменението на климата", казва Никлас Питърс пред CNN, докато помага на родителите си да изчистят отломките от опустошения им дом в Шулд в понеделник. "Не искам да свиквам с това."