Народи ще изчезват, а други ще се появяват заради климатични промени

Предупрежденията за ефектите на климатичните промени, особено тези свързани с масовите преселения, може да са пресолени, но е по-добре камбаната да се бие навреме, отколкото да се бездейства. Подобен тип промени са се случвали и преди - пример е Великото преселение на народите между IV и VII век. Разликата от всички останали подобни събития са технологиите, които имаме сега, както и мащабът на населението. Това заяви доц. Георги Бърдаров, ръководител на катедра "Социално-икономическа география" към Софийския университет, в ефира на “В развитие” с водещ Делян Петришки.

“Ако всичко върви нормално, до края на 21 век ще имаме население от 10 млрд. души - общо толкова хора са живели на Земята през целия период от хомо сапиенс до Индустриалната революция.”

Георги Бърдаров посочва, че към момента вече има дефиниция на климатичен емигрант, но за сметка на това няма регулация на този тип емиграция. Международният научен форум IPCC прогнозира, че до средата на този век ще има между 75 и 200 млн. климатични емигранти, които ще се насочат към Европа, за да търсят по-добри условия за живеене. Доц. Бърдаров е на мнение, че климатичните промени и катаклизми могат да бъдат проблем сами по себе си, но по-интересното е, че те могат да се превърнат в катализатор за други проблеми.

“Климатичните промени могат да доведат до сриване на икономиката, от там нататък вече имаме и икономически емигранти. Сриването на икономиката довежда до възраждане на етно-религиозни конфликти в населението на държавите. В един момент те се превръщат и в конфликти на изцяло социална основа.”

По думите на учения става ясно, че климатичните промени създават няколко слоя емигранти след себе си и става трудно да се определи кои са конкретно климатични емигранти.

“Климатичните промени могат да станат майката на всички кризи.”

Той дава пример с африканската държава Уганда, която сама по себе си е конфликтна зона, a освен това през периода 1971-1979 е под диктаторския режим на Иди Амин. Прогнозите за Уганда са, че до средата на века тя ще увеличи населението си с колосалните 302%. Към момента населението на Уганда е около 24 млн. души.

“Представете си какво ще стане с Уганда, когато стане с население 100 млн. души. Те имат проблеми и сега, когато са 24 млн.”

Доц. Георги Бърдаров прави сравнение между настоящата ситуация и Великата френска революция - и в двата случая се забелязва смяна от една система към друга, а преходът е съпроводен от множество катаклизми. Конкретно за настоящата ситуация могат да бъдат посочени ковид кризата, пожарите, политическата нестабилност на много места.

“За съжаление, това, което виждам е, че има сериозна липса на силни, адекватни и качествени лидери, които са ни нужни точно в тези времена на преход. А те ще продължат дълго време.”

Според доц. Бърдаров в момента има два типа влиятелни кръгове, които се очаква да регулират кризите, но не го правят. Първият тип се състои от хора, които се опитват да извлекат финансова ползва от ситуацията, в която се намираме. Вторият кръг също е от хора, които се очаква да упражняват някакъв контрол, но са прекалено некомпетентни за да успеят да го направят. Той е на мнение, че чудесен пример за типова криза е тази в Афганистан. Великите сили там са изиграли картите си изключително зле, смята той, и сега ще берат плодовете на това, което са сътворили. А те ще бъдат горчиви.

Георги Бърдаров сподели в ефира на “В развитие”, че неопровержимите доказателства за промени на климата все още са главно на регионално ниво. Причината за липса на доказателства на глобално ниво е, че все още има учени, които отричат климатичните промени. По негови думи, Африка е най-уязвимия континент от всички.

“Има една фиксация върху промените и по-конкретно покачването на температурните, но далеч по важна е промяната във валежните карти.”

Той пояснява, че в Африка вече на места има прекомерни валежи, които са нетипични за региона. Това предизвиква масови наводнения, защото държавите там не са подготвени за такъв тип климат. За сметка на това в други страни има сериозни суши, което демонстрира крайната липса на питейна вода. Доц. Бърдаров смята, че в близките години конфликтите вече няма как да бъдат на базата на етно-религиозни различия или пък за природни ресурси като петрол. Всички ще бъдат базирани на липсата на питейна вода. Всичко това, съчетано и с демографския взрив в Субсахарска Африка, е предпоставка за сериозна криза.

“СЗО има точни и конкретни метрични измерения, които показват колко куб. метра питейна вода годишно е нужна, за да функционира един организъм нормално. Това количество вече е изчерпано в африканските държави.”

Друг неоспорим факт, който доц. Бърдаров посочва, е покачването на нивото на световния океан, което е причинено от топенето на ледниците в крайния Север. Именно покачването на нивата на водите е причината да съществуват прогнозите, че островната държава Кирибати ще изчезне в рамките на 15 години.

“Правителството на Кирибати вече купува земи в съседен Фиджи, за да може да евакуира населението си там.”

Доц. Георги Бърдаров коментира и прогнозите, че заради неблагоприятно климатично, социално-икономическо положение над 50 млн. души ще емигрират от страните, в които живеят. Прогнозите са пикът на тази миграционна вълна да бъде между 2030 и 2050 година, но към момента това все още са спекулации.

“В Субсахарска Африка вече има бум на млади хора, има държави, които са с над 80% младежка безработица, колосална липса на питейна вода. Имайки предвид сегашните технологии и възможността много по-лесно да се пътува от преди, няма как да очакваме тези хора да останат там.”

Бърдаров определи за утопични всички идеи да се създават защитни стени, които да попречат на миграционния поток или пък по някакъв начин да се създадат условия, които да накарат тези хора да останат в Африка. Той посочи, че такъв тип промени са настъпвали през целия период на човешката история и в тях няма нищо прецедентно. Понятия като национални граници, национални държави и т.н. вече са част от реториката на миналото, те няма как да имат същото значение, каквото са имали до сега.

    “Най-важното качество, което една нация може да притежава, е приспособимост. Не оцеляват тези, които са най-богати, най-умни, най-красиви и т.н., а оцеляват тези, които могат да се адаптират към промените. Ако си заравяме главата в пясъка и гледаме само към миналото, няма как да прогресираме като общество.”

Гостът добавя, че най-важната инвестиция, която една държава може да направи, е тази в човешкия капитал. Ако нацията може да си осигури младо, образовано и амбицирано население, то тя със сигурност ще успее да се пригоди към предстоящите промени. Ако няма младо население, а застаряващо, чисто физиологически тази нация няма как да оцелее.

Най-трудната задача, смята Георги Бърдаров, е управлението на кризите. Според него, създаването на буферни зони, които има за цел временно да задържат миграционния поток, са безсмислена стратегия, защото самото съществуване на буферните зони предполага връщане на населяващите ги популации да се върнато там, откъдето са дошли. Те мигранти нямат никакво намерение да го правят.

“Буферните зони създават и маргинализиране на определени етноси. Това са млади мъже, които са необразовани и много лесно радикализуеми. Ако ги държим там и не правим нищо по въпроса, не знам какво очакваме да стане.”

Той посочи Китай като една от малкото държави, които започват да усещат, че има смисъл да се инвестира в Африка. Причината е, че при повдигане на стандарта на живот, както и нивата на образованост, ще създадат и потребление на стоките, които Китай може да внася.

“В някои части на Западна Африка има държави, чието население е 90% неграмотно, това са хора, които през живота си не са стъпвали в училище.”

Европа ще е тази, която ще понесе най-сериозния удар от миграционната вълна, но доц. Бърдаров смята, че това е един вид изплащане на дълговете на Стария континент за миграционната му политика. Хората в Африка имат усещането, че трябва и могат да отидат в Европа. Интерсен факт, който той отбелязва, е че умереният климатичен пояс е бил винаги най-подходящия за земеделски култури и животновъдство. В държавите, които попадат в него никога не е имало демографски вакуум, освен при сериозни войни или чуми. Европа в момента застарява, което създава такъв тип демографски вакуум, но за сметка на това той много бързо ще бъде запълнен. От гледна точка на изтеглянето на умерения климатичен пояс на север и замяната му със субтропичен в някои части на Европа е процес, който ще отнеме между 150 и 200 години.

Целият разговор гледайте на сайта на BloomberTVBulgaria.