България попада под "чадъра" на европейската ПРО

На срещата на най-високо равнище на НАТО в Чикаго ще бъде приета декларация за способностите на организацията, която ще се превърне в много силно послание за света, че държавите от Алианса са готови да поддържат силен отбранителния съюз независимо от рисковете и последствията от световната финансова криза. Това заяви при пристигането си днес в Чикаго президентът Росен Плевнелиев.

Като част от тези способности се очаква да бъде обявено, че системата за противоракетна отбрана е въведена в първа фаза на оперативна готовност. Сред първите пет държави, които ще бъдат обхванати от ПРО, е и България, подчерта президентът.

"В момента над 30 държави в света разполагат с междуконтинентални балистични ракети. Много от тези държави не са членки на НАТО. Алиансът е категорично решен да доведе докрай този проект, до пълната оперативна готовност на системата", допълни той.

На срещата в Чикаго ще бъде приет официален доклад за оперативната съвместимост, ще се обсъждат и такива важни проблеми като интелигентната отбрана, която позволява кооперирано използване на ресурси с цел намаляване на общите военни разходи, уточни Росен Плевнелиев.

Ще работим и за ново решение за бъдещето на Афганистан след 2014 година. На официалната вечеря, която президентът на САЩ Барак Обама и генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен дават за държавните и правителствените ръководители на страните, които участват в срещата в Чикаго, ще се обсъждат ангажиментите на държавите членки след края на 2014 година.

Ще има и среща с държавите партньори на НАТО - освен 28-те страни членки във форума в Чикаго ще присъстват и висши представители на още 22 страни партньори на НАТО. С тях ще се обсъжда потенциалът за сътрудничество. "Вероятността за евентуален бъдещ конфликт - дано разбира се, това да не се случва - предопределя необходимостта от координиране и коопериране на страните членки на НАТО и страните партньори, в това число и на бойното поле", заяви Плевнелиев. "Така че на всички нива ще бъдат подготвени решения за по-голяма съвместимост на страните членки и на техните отбранителни възможности".

Концепцията за интелигентна отбрана дава възможност на отделните държави, въпреки ограничените бюджети за отбрана, да изграждат значителни отбранителни способности. Това се получава чрез оптимизация, от една страна, и чрез коопериране - от друга.

"Тази форма на сътрудничество вече е факт за страните от Вишеградската четворка, по сходен начин действат и балтийските републики", посочи президентът. "Със сигурност световната финансова и икономическа криза няма да подкопае решимостта на страните членки да изграждат своите отбранителни способности в един бързо променящ се свят".

Силите на страните от НАТО и на държавите партньори в Афганистан ще се изтеглят в съответствие с вече установения график. Но във всички случаи в Афганистан ще има български инструктори. Очаква се в Чикаго, да се дебатират и определят рамките на финансовите ангажименти на отделните страни към фонда за подпомагане на НАТО, който е в общ размер от 4,1 милиарда долара годишно. Целта е афганистанските сили за сигурност да се увеличат от 180 хиляди сега на 330 хиляди и ще има нужда както от подкрепа, така и от финансиране. "Едно нещо е сигурно - Афганистан няма да бъде оставен от държавите членки сам и НАТО ще продължи да играе решителна роля за демократизирането на тази държава", заяви президентът Плевнелиев. Той добави, че "България е постигнала един изключителен успех, с който малко военни от останалите страни в коалицията могат да се похвалят. Българските войници и офицери в Афганистан успяха да спечелят доверието на местното население. А това е изключително важно в създалата се обстановка".

По време на срещата на най-високо равнище на НАТО президентът Росен Плевнелиев ще има серия от двустранни срещи - с президента на Грузия Михаил Саакашвили, с холандския премиер Марк Рюте, с премиера на Норвегия Йенс Столтенберг, с премиера на Канада Стивън Харпър и с турския президент Абдулах Гюл. На срещата с Рюте неминуемо ще бъде поставен въпросът за позицията на Холандия спрямо членството на България в Шенген, а в разговорите с канадския премиер - въпросът с входните визи за българи.

"Но не това са единствените определящи моменти в предстоящите двустранни разговори. С Холандия сме съюзници в НАТО. Канада е с огромен икономически и инвеститорски потенциал, където живее и значителна българска диаспора. Грузия е една от възможностите за нас за диверсифициране на енергийните източници. Норвегия е страната, която най-разумно управлява средствата, с които разполага. А с Турция сме както съюзници, така и съседи",  изтъкна Росен Плевнелиев.

(БТА)